Решение № 2891 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2016 г.

Решение № 2891 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. А. в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 129/02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2572/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен по жалба на В. Г. Ц. като [фирма] - [населено място] РА № Р-02-1400337-091-01/06.10.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 344/02.12.2014 г. на същия директор за определените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер общо на 16 360, 01 лв. и лихви за забава - 4 555,88 лв. и задължения за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО - годишно изравняване за същия данъчен период в размер общо на 5 922,16 лв. и лихва - 1 820,82 лв. Обжалва решението и в частта за разноските за сумата от 1 600 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател безспорно установено е по делото, че издателят на процесните фактури е редовен доставчик на ревизираното лице и същите са с предмет и стойност, които не се различават от останалите фактури, осчетоводени от получателя. Счита, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а коментираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза е неотносимо към предмета на спора, тъй като фактът, че спорните фактури не са отразени в счетоводството на получателя, не е спорен. Подробни съображения, обосновавайки посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Илиева. Ответникът по касационната жалба В. Г. Ц. като [фирма] - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Галина Найденова я оспорва по съображения, развити в представените писмени бележки и с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспорения от [фирма] ревизионен акт за определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер общо на 16 360, 01 лв. и лихви за забава - 4 555, 88 лв. и задължения за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО - годишно изравняване за същия данъчен период в размер общо на 5 922, 16 лв. и лихва - 1 820, 82 лв., първоинстанционният съд е приел, че ревизиращия орган не е събрал никакви доказателства, от които да установи, че стоките, описани в процесните фактури действително са били доставени на посочения в тях получател. Съдът е приел, че от доставчика, въпреки твърденията му, че транспортирането на стоките е извършено за негова сметка, не са представени никакви документи, които да установят този факт - нито преки, нито косвени, а обясненията за тяхната липса според съда не са приемливи. Съдът е изложил мотиви, че след като не са представени приемателно-предавателни протоколи или други документи, които да установят предаването на стоките, не може само след съпоставяне от приходните органи на отчетните регистри на доставчика и получателя, да се направи извод за предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, нито такива изводи могат да се направят от обясненията пред ревизията, дадени от доставчика [фирма]. От съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че получателят на процесните фактури отговаря на законовите изисквания да води едностранно счетоводство, тъй като няма годишен оборот над 50 000 лв., както и че според вещото лице получените лекарства са отчитани в книгата за разходите и тази на материалните запаси, а приходите от лекарства са отчитани в книгата за приходите и са отразени в ГДД. Обжалваното решение е неправилно. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е изяснил фактите по правния спор. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК категорично разпорежда, че съдът е съд по същество и негово е задължението да установи дали определеният с ревизионния акт данък е дължим. Съдът е следвало да установи механизма на доставките и въз основа на това, както и с помощта на съдебно-счетоводна експертиза да установи дали наистина има недостиг, който да бъде данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, предвид че ревизията е извършена по особения ред при наличие на посочените от приходните органи предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК наистина установява презумпция за вярност на констатациите на ревизионен акт, изготвен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което доказателствената тежест е върху данъчния субект, който трябва да ги обори. Това задължение обаче не освобождава приходният орган да обоснове по категоричен начин наличието на основанията за облагане, които в процесния случай са по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Съдът е следвало да извърши по-задълбочена преценка на процесните фактури, след установяване механизма на доставката на лекарства, предвид специфичността на тези стоки. Въз основа на писмените обяснения на доставчика [фирма] е следвало съдът да укаже на приходната администрация да ангажира гласни доказателства, за да се установи дали посочения в писмените обяснения пред ревизията от доставчика механизъм е действително извършен. След разпита на свидетели, съдът едва тогава е следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка относно подписаните "за получател" фактури и да прецени те съдържат ли достатъчно информация за процесните лекарства, които да ги идентифицират и евентуално да прецени дали с фактурите се установява предаването им на получателя, както и въз основа на тези фактури да се изчисли данъчната основа при евентуално потвърждаване частично или отчасти на ревизионния акт. Относно частта на обжалваното решение за задължителните осигурителни вноски, за периодите на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и до 14.02.2011 г. решението на съда е правилно. Съгласно приетото в ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което действието й се разпростира след тази дата. В този смисъл обжалваното решение в частта за задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване за периодите на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и до 14.02.2011 г. не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно в съответствие с приетото тълкувателно решение на ВАС, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В останалата част за вноските за здравно осигураване на ревизираното лице за периодите след 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г. решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския административен съд, предвид изложените по-горе мотиви относно данъчното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. При това разглеждане новият съдебен състав ще следва да укаже на приходната администрация да посочи свидетели за установяване механизма на процесните доставки, предвид обясненията, дадени от [фирма] в хода на ревизията - чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съдът след изслушване на свидетелите следва да назначи експертиза за определяне на данъчната основа по фактурите, носещи подпис на получателя и едва тогава да прецени основателността или не на депозираната пред него жалба от едноличния търговец. Решението следва да бъде отменено и за разликата над 247, 60 лв. до пълния размер от 1 600 лв. В останалата обжалвана част решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото за касационната инстанция на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 213, 71 лв. (предвид, че частично се потвърждава първоинстанционото решение в отменителната му част). Относно искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за настоящата инстанция предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като в частта за определения от ревизията данък по чл. 48, ал. 2 и за ЗОВ от 15.02.2011 г. до 31.12.2102 г. решението на първоинстанционния съд след отмяната му се връща за ново разглеждане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение