Решение № 109 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 777/2014 г.

Решение № 109 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 777/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1029969/30.07.2013 г. от А. Г. Л., В. И. Г. и И. И. Г., чрез адв. Н. Ч. и адв. Н. Х. срещу решение от 23.04.2009 г. по гр. д. № 7091/2006 г. на Софийски районен съд, II г. о., 72 състав и срещу решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 12008/2009 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав. Ответниците по молбата Г. В. А. и В. И. П. не вземат становище по нея. ВКС, състав на III г. о., установи по делото следното: С първоинстанционното решение, предмет на молбата за отмяна е допуснато извършването на съдебна делба между страните на следните недвижими имоти: дворно място от 1080 кв. м., представляващо упи Х-235 в кв. 23 по плана на кв. Т., [населено място], ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 68,80 кв. м., четири ниви и една ливада при посочени дялове; допусната е делба и на стопанска постройка, със застроена площ 39,60 кв. м., построена в дворното място между страните, с изключение на В. И. П., като искът спрямо нея за този недвижим имот е отхвърлен. С въззивното решение същото е отменено в частите, с които са определени дяловете на страните, относно дворното място и жилищната сграда и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на стопанската постройка спрямо В. И. П. . Вместо това е допусната делба относно тази постройка и по отношение на В. И. П. и са определени дяловете на страните в посочените имоти. С определение № 29/10.05.2012 г. по гр. д. № 336/2012 г. на ВКС II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и то е влязло в сила. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителките твърдят, че във втората фаза на делбата, при подаване на заявление за издаване на скица за дворното място на 09.07.2013 г. са узнали, че този имот има и друг собственик- Л. С. А., на която са дарени по 1/6 ид. част от терена и стопанската постройка. Дарението е извършено с нот. акт № 138, т. II рег. № 4857,н. дело № 303/2004 г., акт № 40, т. 108 н. дело № 26 249/11.08.2004 г. на нотариус И. И. Считат, че същият представлява новооткрито доказателство, за чието съществуване не са знаели и поради това непредставянето му по делото не се дължи на процесуална небрежност. Молят посочените решения да бъдат отменени. По допустимостта на молбата за отмяна ВКС, състав на III г. о. приема следното: Атакуваното въззивно решение е влязло в сила на 10.05.2012 г. с постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване. С оглед твърдението на молителите че са узнали за нот. акт на 09.07.2013 г. и представената квитанция за заплатена д. такса за издаване на скица по заявление от същата дата, следва да се приеме, че преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е изтекъл и молбата за отмяна е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Твърдените нови обстоятелства и новооткрито писмено доказателство нямат такава характеристика. Н. акт е изповядан на 11.08.2004 г. и от тази дата е вписан в съответната служба по вписванията . Водените от нея регистри са публични. Следователно още преди започване на делбения процес, при полагане на дължимата грижа, молителките са могли да се снабдят с копие от този документ и да узнаят съдържанието му. Непредставянето му като доказателство по делото не се дължи на обективна невъзможност. Производството по отмяна е извънинстанционно и чрез него делото не може да се попълва с доказателства, които страната не е ангажирала поради свой пропуск. За пълнота на изложението следва да се посочи, че извършването на делба без участието на някой от съделителите е изцяло нищожна по аналогия с чл. 75, ал. 2 ЗН. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, IIIг. о.