Решение № 2955 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2016 г.

Решение № 2955 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 7274/24.11.2015 г. по адм. д. № 11524/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба, подадена от В. Х. С., чрез адвокат А. Г. С., се атакува решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че процесната заповед не е вътрешнослужебен акт и подлежи на обжалване. Твърди се, че заповедта е издадена на основание чл. 78, ал. 1 Закона за държавната собственост /ЗДС/, и поради това не подлежи на съдебен контрол. Иска се решението да бъде отменено. В касационната жалба, подадена от Областен управител на област С. се оспорва решението, като недопустимо и при условията на алтернативност, като неправилно. Излагат се съображения, че решението е постановено в производство по оспорване на заповед на областния управител, издадена на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС във вр. с чл. 108-113 от ППЗДС. Съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена в производство по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ и на това основание подлежи на съдебен контрол. Иска се да бъде отменено решението и бъдат присъдени разноски за двете инстанции по представен списък. Ответникът - "М. Е. - 2008" ООД, гр. С., редовно призовано, се представлява от адв. Петрова. Моли постановеното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Поддържа съображенията, изложени в писмени становища по делото. Претендира заплащане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба на областния управител. С обжалваното решение, съдът е прогласил нищожност на заповедта на областния управител, издадена на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС. Актовете по вписване и отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост не представляват индивидуални актове и не подлежат на съдебен контрол. Лицата, чиито права и законни интереси са били засегнати от действията по актуване и отписване, могат да ги защитят по общия исков ред. По изложените съображения се иска решението да бъде обезсилено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано е по жалба на "М. Е. - 2008" ООД, със седалище гр. С., район ''О.'', ул. ''Т.'' ..№..., против Заповед № РД-15-100/13.06.2011 г. на Областния управител на област С.. С тази заповед се отменя Заповед № РД-57-186/28.10.2005 г. на Областния управител на област С., с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост Акт за държавна собственост № 1987 от 01.11.1949 г., касаещ имот, находящ се в гр. С., район ''Красно село'': празно дворно място с площ 595 кв. м., представляващ част от стар имот № 212, кв. 5, м. ''Гърдова глава'', /м. ''Джуджано''/, източната половина на имот № 671. В производството по делото като заинтересована страна е участвала В. Х. С. Съдът е обявил за нищожна Заповед № РД-15-100 от 13.06.2011 г. на Областния управител на област С., с която се отменя Заповед № РД-57-186 от 28.10.2005 г. на Областния управител на област С. Приел е в мотивите си, че с оспорената заповед е отменено решение по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, а не заповед за деактуване на имот, частна държавна собственост. С отменената заповед № РД-57-186/28.10.2005 г., издадена в производство по чл. 6, ал. 3, ЗОСОИ, областният управител е разпоредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост имот, находящ се в гр. С. и владението на този имот да се предаде на наследниците на С. М. Съдът е посочил, че по своята правна същност тази заповед е решение на компетентния административен орган - областния управител - по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ, с което е признато правото на наследниците на обезщетение със самостоятелен обект. Посочил е, че от тази заповед за наследниците на С. М. са възникнали права и отмяната на тази заповед е допустима само при условията на чл. 99, т. 2-7 по искане на страна в производството или при съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност. Областният управител не е имал правно и фактическо основание да преразгледа предишната си заповед. Всеки един от сроковете за възобновяване на производството, посочени в чл. 102, ал. 1 и 2 от АПК, е изтекъл, доколкото отменената заповед е издадена през 2005 г., а посочените от ответника факти и документи са били известни към момента на първоначалното произнасяне. Посочил е, че не е налице нито едно от основанията по ал. 1 на чл. 99 от АПК. Решението на административния съд е недопустимо. От фактическа страна по делото е установено, че на основание ЗОЕГПНС от С. М. е одържавен имот с площ 3133 кв. м., заедно с построена в него паянтова постройка с площ от 38 кв. м., за което е съставен Акт № 1987/01.11.1949 г. След влизането в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, искане /заявление рег. № РД-97-00-554/18.11.1998 г./ за отписване на отчуждените имоти от актовите книги за държавна собственост е направено от лицето Р. Д., действаща като пълномощник на С. М. След извършена проверка от областната администрация е установено, че съществува възможност за възстановяване на източната половина от имот пл. № 671, с площ 595 кв. м., който е част от одържавен стар имот пл. № 212, кв. 5, м. "Гърдова глава". Въз основа на това е издадена Заповед № РД-57-186/28.10.2005 г. на Областния управител на област С., с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост Акт № 1987/01.11.1949 г, касаещ описания по-горе имот, а за разликата до 2538 кв. м., областния управител е приел, че ще се произнесе отделно. Със същата заповед е разпоредено имотът да се предаде във владение на наследниците на С. М. В хода на производството, по силата на Решение по наследствено дело № 960/08.12.1998 г. на регистратора на наследствата в Т. А. - Израел, е установено, че С. М. е починала на 28.08.1998 г., т. е. преди подаване на заявлението по ЗОСОИ. По делото е приложена декларация от наследниците на починалата, с която потвърждават всички действия, извършени без представителна власт. Въз основа на тази заповед на наследниците е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, на основание наследство и възстановяване по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. Впоследствие процесният имот е дарен на "М. Е. - 2008СС ООД. По жалба на В. Х. С., е образувана пр. пр. № 11534/08 г. по описа на СГП. По така подадената жалба е постановен отказ от образуване на досъдебно производство като е прието, че същата е издадена в съответствие с действащата нормативна уредба и преписката е изпратена в СРП за евентуално наличие на документни престъпления. Въз основа на това е образувана пр. пр. 59320/2008 г, по която след нова проверка е постановен отказ от образуване на досъдебно производство срещу Р. Д. При тази фактическа обстановка, административният орган е издал оспорваната в настоящето производство заповед, с която е отменил предходната си заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. За да постанови своя акт, административният орган е приел, че подаденото заявление рег. № РД-97-00-5554/18.11.1998 г. от адв. Р. Д. от името на С. М. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен от нея по реда на ЗОЕГПНС имот, е подадено без представителна власт. Основателно е възражението в касационната жалба на Областен управител на област С., че оспорената заповед е издадена на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС, и поради това не подлежи на обжалване. По своята същност действията по вписване или отписване на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост, представляват нареждане до орган или лице, подчинени на органа, издал заповедта и пораждат задължение единствено за тях. Дейността по водене на актовите книги е дейност във връзка с регистрацията на имотите и от нея не се пораждат, нито погасяват субективни материални права и съответно не могат да бъдат застрашени собственическите права на лицата. По аргумент на чл. 5, ал. 3 от ЗДС, актът за държавна собственост не е правопораждащ, правопроменящ или правопогасяващ юридически факт. С оглед на това, нито заповедта за вписване, нито заповедта за отписване на държавен имот от актовите книги, следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 79 ЗДС, съгласно която споровете за материално право /при наличието на които е неприложимо правилото на чл. 78, ал. 1 ЗДС/, се решават по съдебен ред. Необоснован е изводът на съда, че с оспорената заповед е отменено решение по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, а не заповед за деактуване на имот, частна държавна собственост. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, се възстановява по силата на закона. Не е установен нормативен ред и процедура за настъпване на този вид реституция. Поради това в отменената заповед № РД-57-186/28.10.2005 г., областният управител е извършил само деактуване на имота, в частта, в която той е запазен реално като част от стария имот. Разпореждането за предаване на владението върху тази част от имота, не поражда реституция, а представлява изпълнение на вече породени права по силата на закона. Изрично в заповедта е посочено, че за разликата от 2538 кв. м. /до пълната площ на имота/, областният управител ще се произнесе с отделна заповед. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху отчуждените имоти, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. На това основание е приет Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. С оспорената по делото заповед на областния управител е отменена предходна заповед, която няма нищо общо с начина и реда на обезщетяване на бивши собственици за отчуждени техни имоти, които не могат да бъдат възстановени реално. Тази заповед има за правни последици само деактуване на имот и съгласно изложените по-горе съображения, не подлежи на оспорване по съдебен ред. С оглед на това подадената жалба от "М. Е. - 2008СС ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване и е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като не е преценил правилно характера на оспорения акт, по тази жалба административният съд е постановил недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото на АССГ - да бъде прекратено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр с чл. 37 от ЗПП, на касационния жалбоподател - Областен управител на област С., следва да се присъдят разноски за двете инстанции-по 100 лв. за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,