Решение № 3351 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2010 г.

ВАСПетчленен състав09.03.2011 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12774 от 1.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3925 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3351 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Томас Джозеф, гражданин на Индия, чрез надлежно упълномощен адвокат Даскалова, против решение № 12774/1.11.2010 г. на ВАС - тричленен състав по адм. дело № 3925/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 125/11.03.2010 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. По съображенията, изложени в касационната жалба и тези в съдебно заседание касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Намира решението на съда за правилно и обосновано, постановено при спазени процесуални норми и материалноправни разпоредби и предлага жалбата да бъде отхвърлена. Касационната жалба е депозирана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебното решение е неблагоприятно, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 12774 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 3925/2010 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение отхвърля жалбата на Томас Джозеф - гражданин на Индия, срещу решение № 125/11.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. От фактическа страна съдът е установил, че в изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца е проведено интервю на 7.01.2010 г., на което последният е мотивирал искането си за предоставяне на закрила със своята религиозна принадлежност към християнството. Посочил е, че от 1998 г. хиндуистите започнали да отправят към него и семейството му предупреждения да си сменят религията, от 2003 г. получавал заплахи и от организацията VHP - Вишу Хинду Парисат (Световна хинду организация). Твърдял е, че са го били няколко пъти, заплашвали го с отрязване на ръка или направо с убийство, ако продължавал да бъде християнин. Преместил се в Бомбай, след това в гр. Атамаргат, но представители на тази организация го откривали, а когато се върнал в родния си град, домът му бил подпален и в резултат на това получил обгаряния по тялото. Съдът е констатирал, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган и в жалбата до съда той е посочил различни обстоятелства, свързани с бежанската му история, т. е. същата е противоречива, а твърденията му за преследване на основание религиозната му принадлежност не могат да бъдат приети за достоверни. Индийският гражданин може да се завърне в държавата си по произход, тъй като според информационните източници в Индия религиите съжителстват мирно от векове. Индийската конституция забранява дискриминацията въз основа на принадлежност към определена религия, раса, каста, пол, език или място на раждане и правителството работи за утвърждаване на религиозната толерантност. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, които да налагат неговата отмяна. Следва да се отбележи, че оплакването, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение, защото административнопроизводствени правила може да наруши само административен орган, а съдът нарушава съдопроизводствени правила. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 125/11.03.2010 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Томас Джозеф. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на индийския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини, обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му по произход, не са подкрепени от безспорни доказателства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода поради религиозната му принадлежност към християнството се опровергават от противоречивата му и непоследователна бежанска история, която основателно е приета за недостоверна. Така например в интервюто пред административния орган сам си е противоречал, като е посочил, че родния му град е сред районите в Индия, където християните са най-многочислени - около 12-13 % и имат църква, което показва, че съществуват като общност и очевидно не са подложени на преследване. Също така неправдоподобни изглеждат изявленията му как представителите на хиндуистката организация, която го заплашвала, са го открили в многомилионния гр. Бомбай. Всички тези противоречия са обсъдени подробно от тричленния състав на ВАС, а също така и данните от информационните източници (справка вх. № 409/3.02.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ), според които в Индия религиите съжителстват мирно от векове. Индийската конституция забранява дискриминацията въз основа на принадлежност към определена религия, раса, каста, пол, език или място на раждане и правителството работи за утвърждаване на религиозната толерантност. Опазването на свободата на вероизповеданията е сред задълженията на официалните власти. Освен това, няма данни за нападения срещу християни (предимно от страна на индуси) конкретно в щата Керала, откъде е настоящият молител. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода, не могат да бъдат свързани с никой от признаците на преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на индийския гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Няма доказателства, че той е бил принуден да напусне Индия поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Няма и доказателства, че спрямо него са били предприети някакви действия от официалните власти или от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Тричленният състав на ВАС правилно е възприел становището на административния орган, че Томас Джозеф е напуснал Индия по икономически причини, преследвайки по-добри условия за живот и е прибягнал до искане за международна закрила, само за да легализира престоя си в определена европейска държава. Административният орган е изследвал и предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от представената официална справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, Индия е страна със стабилна парламентарна демокрация и независима съдебна система. Съществуват стабилни конституционни механизми за защита на правата на човека, активно действат редица демократични институции. Няма данни, че обстановката застрашава конкретната личност, т. е. в държавата си тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт", разпоредба, която изцяло е съобразена с чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Предвид липсата на въоръжен конфликт в Индия, както и наличие на тежки и лични посегателства в тази връзка, правилно административният орган е отказал статут и на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По отношение на оплакванията, че съдът не е обсъдил експертното заключение в удостоверение № 35 от 18.12.2009 г. на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ, същото е било обсъдено от административния орган, който правилно е приел, че това удостоверение е било изготвено след пристигането на чужденеца в България, само въз основа на неговия разказ и не би могло да се приеме за доказателство. Експертите, направили заключението в него, не са компетентни да дават оценка за социалната и религиозната ситуация в Индия, както и за наличието или липсата на сегрегация, нехуманно и унизително отношение към някого там. Предвид горните съображения се налага извод, че съдът е направил законосъобразна преценка на оспорения акт, издаден от председателя на ДАБ при МС, който правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в хипотезите на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1