Решение № 8941 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 134/2018 г.

Решение № 8941 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 134/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/-Б., срещу решение № 1988/24.11.2017 г. постановено по адм. д. № 1975 по описа на Административен съд-Б. за 2017 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № Р-02000216005949-091-001/20.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 156/05.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Б., с който на Г. Н. Р. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, са определени задължения за периода от 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. в размер на 2 490 397.41 лв. главница и лихви в размер на 678 773 лв. Касаторът, поддържа наличие на всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че при безспорна и изяснена фактическа обстановка, решаващият състав е обосновал изводи, които противоречат на материалния закон. Възразява срещу изводите на съда, че органите по приходите не са доказали недобросъвестно поведение на ревизираното лице в качеството му на управител на "З. Ч." ЕООД, което е било част от Съвета на директорите на "П. И. П." АД. При постановяване на съдебния акт не е съобразен фактът, че дружеството е обременено с непосилни задължения, като е сключен очевидно неизгоден лизингов договор. Неправилни според касатора са изводите на съда, че не е доказана връзката между поведението на ревизирания субект и невъзможността да бъдат събрани задължения за ДДС на "П. И. П." АД. Към 30.04.2014 г. Г. Р. е знаел, че дължимият ДДС е невъзможно да бъде внесен. Посочените факти не са анализирани, поради което е постановен неправилен съдебен акт. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 038 лв. за всяка инстанция. Ответникът - Г. Н. Р., в писмен отговор по касационната жалба намира същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Правилно съдът е приел, че липсва една от предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Освен това посоченото лице следва да е единствената причина дружеството да не може да погаси публичното си задължение, а това в конкретния случай не е така видно от доказателствата по делото. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Липсва причинно-следствена връзка между поведението на Г. Н. Р. и несъбраните публични вземания, свързани с издаденото на 25.07.2014 г. кредитно известие. Не са налице касационни основани за отмяна на решението, то е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е бил Ревизионен акт № Р-02000216005949-091-001 от 20.04.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 156/05.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Б., с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Г. Н. Р. за задължения на "П. И. П." АД за ДДС за данъчен период 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. в размер на 2 490 397.41 лв. и 678 773 лв. лихва, в качеството му на управител на "З. Ч." ЕООД - чл. на Съвета на директорите на "П. инвестмънтс пропъртис" АД. При осъществената проверка относно законосъобразността на издадения ревизионен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разгледал спора по същество, е приел че органите по приходите не са установили по отношение на ревизираното лице Г. Н. Р., предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Установено е по делото, че Г. Н. Р. е бил управител на "З. Ч." ЕООД, което е чл. на Съвета на директорите на "П. инвестмънт пропъртис" АД, което е задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Не е установено от органите по приходите, че при отчуждаване на имуществото на дружеството лицето е действало недобросъвестно. Не е доказано, че налице знание у него за задълженията за дружеството, както и че отчуждаването на процесните имоти ще осуети погасяването им. Не е установено по делото към датата на вземане на решението за учредяване на ипотека и към датата на прехвърлянето на недвижимите имоти, "П. и. п." АД да е имало непогасени задължения. Според първоинстанционният съд не е доказана и причинно-следствената връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. С учредяването на договорната ипотека през 2012 г. и прехвърлянето на недвижимите имоти през април 2014 г. не се е стигнало до непогасени данъчни задължения. За да е налице такава причинно следствена връзка следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникнали публични задължения, каквото не се установява. По тези съображения ревизионния акт е отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения. За да бъде ангажирана следва да са налице кумулативно посочените в нормата материално правни предпоставки. В конкретния случай, съдът е установил, че не са налице две от предпоставките на закона - недобросъвестно поведение на ревизираното лице и не е констатирана причинно-следствена връзка между поведението на лицето и несъбраните публични вземания. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че недобросъвестността не се презюмира, а следва да бъде доказана. Субектът следва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици. Не е установено по делото, че лицето е имало знание, че към момента за вземане на решението за отчуждаване на имотите "П. И. П." АД е имало задължения и тяхното погасяване ще бъде осуетено. Доказателства за наличие на задължения на дружеството към приемането на решението през месец април 2014 г., не са представени. Не е установена и причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните публични задължения. Те са възникнали през месец юли 2014 г. За да е налице причинно-следствена връзка, следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични задължения, каквато не е доказана. Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че от посочените в чл. 19, ал. 2 от ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице, органите по приходите са установили само фактът, че Г. Н. Р., като управител на "З. Ч." ЕООД е част от Съвета на директорите на "П. И. П." АД и е участвал при вземането на решение относно прехвърляне собствеността върху ипотекирани имоти в полза на "И." АД и подписал протоколът от заседанието проведено на 23.04.2014 г. По изложените съображения касационният състав намира, че не са налице сочените при обжалването основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред настоящата инстанция. Представени са доказателства за направени такива общо в размер на 2550 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение