Решение № 16052 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2013 г.

Решение № 16052 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валери Николов Иванов от с. Брежани, община Симитли против решение № 924/28.05.2013 г. по адм. дело № 93/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-415/22.11.2012 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивен гараж", находящ се в улица с о. к. 79 - 67, кв. 21 по плана на с. Брежани, община Симитли. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна началника на РДНСК - Югозападен район не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория /гаражът е строеж от допълващото застрояване по чл. 42 ЗУТ, извън тези от VI категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ/, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и нетърпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на вещо лице, се установява, че разпореденият за премахване строеж представлява масивен гараж с размери в план 5,60/3,35 м и височина 2,00 - 2,20 м, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, както и в несъответствие с предвижданията на действащия регулационен план на с. Брежани, утвърден със заповед № 1365/16.03.1959 г. - незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За него има влязъл в сила отказ на гл. архитект на община Симитли за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ. Годината на изграждане на строежа (1982 г.), е декларирана лично от извършителя - л. 12 от делото, като декларираното обстоятелство не е опровергано от другите събрани по делото доказателства. Според заключението на вещото лице строителството е извършено частично в терен извън регулация, а от север част от него е полувкопан в терена, представляващ улица. Поради несъответствието му с предвижданията на действащия регулационен план на с. Брежани (тъй като част от гаража попада в общински терен, отреден за улица), процесният незаконен строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не са изяснени обстоятелствата относно влизането в сила на регулационния план относно терена, в който е изграден гаражът, дали същият е приложен и дали е валиден. Предвижданията на действащия регулационен план на с. Брежани от 1959 г., които са правно значими в случая, са изследвани изчерпателно от вещото лице и е установено категорично, че част от гаража попада в площ определена за улица, което е в отклонение от правилата и нормативите за застрояване към момента на извършване на строежа и съгласно ЗУТ, от което следва, че строежът не е търпим. Възражението на касатора за нищожност на регулационния план правилно не е разглеждано в производството по оспорване законосъобразността на заповедта за премахване, тъй като инцидентен съдебен контрол относно валидността на административен акт е недопустим в съдебното-административно производство. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,