Решение № 5407 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2015 г.

Решение № 5407 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ола Уилямс, гражданин на Руанда, против решение № 103 от 8.01.2015 г. постановено по адм. дело № 10543 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание пред касационната инстнация жалбоподателката не се явява лично, не се представлява и не представя доказателства в подкрепа на касационните основания. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изразява становище, че съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 103 от 8.01.2015 г. постановено по адм. дело № 10543/2014 г. на АССГ, първоинстанционният съд - Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Ола Уилямс, гражданин на Руанда, против решение № 5933 от 17.09.2014 г. на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. -председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е установил, че тази молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. По предходната молба за закрила, подадена на 22.01.2013 г., е проведено административно производство, по което искането за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут е отхвърлено, като отказът е потвърден с влязло в сила решение на Административен съд-Хасково по адм. дело № 159/2013 г. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обосноват е правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Руанда, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд подробно е разгледал информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01-10855/10.09.2014 г. и е стигнал до извода, че ситуацията в Руанда в никакъв случай не може да се определи като въоръжен конфликт, нито се установява установка на безогледно насилие, което да налага даването на исканата закрила. С оглед на изложеното правните изводи за неоснователност на жалбата срещу решението на административния орган за отказ за предоставяне на закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ се явяват правилни и обосновани и обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд