Решение № 2068 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С. и Д. С. С., от гр. Кърджали, чрез процесуалния им представител адв. И. Атанасов, против Решение 621 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело 351/2023 г. на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед 625 от 05.06.2023 г. на кмета на община Кърджали. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Възразяват срещу основателността на частна жалба подадена срещу Определение 1037/01.08.2024г. постановено по адм. дело 351/2023г. на Административен съд Кърджали. Ответниците в касацията - К. В. И., Д. В. П., П. В. П., В. П. П., П. П. П., П. Я. П. и Р. К., чрез адв. Димитров, в писмен отговор и в допълнителни възражения, вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Същите са подали частна жалба, чрез адв. Д. Димитров, против Определение 1037/01.08.2024 г. постановено по адм. дело 351/2023 г. на Административен съд Кърджали. С твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, искат отмяната му, ведно със законните последици от това. В проведеното съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Ответникът кмет на Община Кърджали, чрез юриск. Иванов, в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответниците Н. М. С., Й. Г. И. и М. Г. И., чрез процесуален представител адв. Ф. Рюстемова, в представен писмен отговор излагат съображения за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по касационната и по частната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на С. И. С. и Д. С. С., против Заповед 625 от 05.06.2023 г. на кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 124а, ал. 1 и чл. 125 ЗУТ, Решение 12, взето с Протокол 9/29.06.2022 г. на ЕСУТ при Община Кърджали, е одобрен ПУП ПЗ на неурегулиран поземлен имот 40909.5.16 по КК и КР на гр. Кърджали, Община Кърджали, за установяване начина на застрояване в собствен на заявителите поземлен имот с цел реализиране на инвестиционни намерения, съвместими с действащите норми при спазване на чл.12, ал.2 ЗУТ, във връзка с чл. 9 ЗУТ и чл. 30 от ППЗОЗЗ, като разработката предлага изменение на имотните граници с цел разделяне на имота и обособяване на 10 нови самостоятелни поземлени имоти с проектни идентификатори: 40909.5.38 с площ 1184 кв. м., 40909.5.40 с площ 349 кв. м., 40909.5.41 с площ 721 кв. м., 40909.5.42 с площ 733 кв. м., 40909.5.43 с площ 528 кв. м., 40909.5.44 с площ 353 кв. м., 40909.5.46 с площ 635 кв. м., 40909.5.47 с площ 543 кв. м., за жилищни нужди, 40909.5.39 с площ 125 кв. м. и 40909.5.45 с площ 206 кв. м., за движение и транспорт. Планът за застрояване на посочените новообразувани имоти отговарял на устройствена жилищна зона с малка височина и плътност и интензивност /Жм/ със зададени в заповедта параметри на застрояване: Височина до 10 м. - 3 етажа; плътност /Пзастр./ - 60%; интензивност /Кинт/ -- 1,2; озеленяване /Позел./ - 40%. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на С. И. С. и Д. С. С., против процесната заповед, като е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно приема, че жалбоподателите като съсобственици с 1/14 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.5.25 по КККР на гр. Кърджали, са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и са активно легитимирани да оспорят Заповед 625 от 05.06.2023 г. на кмета на Община Кърджали, тъй като с одобрения с нея ПУП ПЗ се променя предназначението на съседния поземлен имот с идентификатор 40909.5.16 по КККР на гр. Кърджали. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е заключението, че оспорената заповед, с която по заявление на наследниците на В. П. В. е одобрен ПУП- ПЗ за поземлен имот с идентификатор 40909.5.16 по КККР на гр. Кърджали, с площ от 5376 кв.м., е издадена от компетентен орган по смисъла на 129, ал. 2 ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Същият е издаден в съотвествие с приложимите материално правни разпоредби на закона. Производството по издаването на заповедта започва във връзка с постъпило искане на наследниците на В. П. В. за разрешение за изработване на ПУП и въз основа на Решение 64 от Протокол 3/31.03.2022 г. от заседание на Общински съвет - Кърджали, с което е разрешено изработване на ПУП-ПЗ. В мотивите на Заповед 625/05.06.2023 г. подробно е изложено, че разработката има за цел да установи начина на застрояване в собствен поземлен имот, с цел реализиране на инвестиционно намерение, съвместими с действащите норми при спазване на чл.12, ал.2 т ЗУТ, във връзка с чл.9 ЗУТ и чл. 30 ППЗОЗЗ, както и че разработката предлага изменение на имотни граници, с цел разделяне на поземления имот и обособяване на 10 нови самостоятелни поземлени имота, посочени с проектни идентификатори, както и е определено предназначението им - осем от тях са предвидени за жилищни нужди, а два от имотите са предвидени за движение и транспорт, т.е. за осигуряване на пешеходен и транспортен достъп до останалите осем имота. Одобреният с оспорената заповед проект за ПУП- ПЗ е с обема и съдържанието, предвидено в чл. 108, ал. 2 ЗУТ и е съобразен с изискванията на Наредба 8/ 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Проектът е одобрен при условията на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, съответства на изискванията на Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Изменението на ПУП-ПЗ е направено в съответствие на предвиждането на ОУП на Община Кърджали, както и на, като по този начин са изпълнени изискванията на чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Предвиденото застрояване е при устройствени показатели, които съответстват на определените за съответната устройствена зона параметри. ПУП-ПЗ е процедиран за установяване начина на застрояване в собствен поземлен имот, с оглед спазване на изскванията на чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 9 ЗУТ и чл. 30 ППЗОЗЗ и изменение на имотните граници с цел разделяне на имота и обособяване на 10 нови самостоятелни имота. По този начин са спазени изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, като няма друга възможност за изменение на ПУП, която е по-целесъобразна и по-икономично осъществима. Не се споделят доводите на касационните жалбоподатели, че промяната на предназначението на имота ще доведе до допълнително транспортно и пешеходно обременяване на притежавания от тях имот с проектен идентификатор 40909.5.25, чието предназначение било да осигури достъп до ограничен брой имоти в съседство - също собственост на лица, притежаващи идеални части от ПИ с идентификатор 40909.5.25, както и до безконтролен и неограничен достъп до имота и преминаване през него на трети външни лица - различни от собствениците. Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ е, че одобреният проект за ПУП - ПЗ за поземлен имот с идентификатор 4090.5.16 по КККР на землище на град Кърджали предлага осем имота за застрояване с жилищни сгради и два имота с вътрешно транспортно обслужване, тип тупик - имоти с идентификатори 4090.5.16.39 и 4090.5.16.45 и че до двата имота с обслужващо значение на останалите осем, предвидени за жилищно застрояване, се стига от съществуващи пътища. В заключението вещото лице е посочено, че от запад достъпът се осъществява от имот с идентификатор 40909.5.35, публична общинска собственост, а от изток - от ПИ с идентификатор 40909.5.36 - общински път в земя по §4 по Плана на новообразуваните имоти, в зона 28. Имотът с идентификатор 40909.5.35, публична общинска собственост, който на графичната част към проекта е означен с 34, безпрепятствено достига, с предвидено уширение, до обслужващия имот - тупик, с идентификатор 4090.5.16.39, който ще обслужва три от обособените имоти, предвидени за жилищно застрояване. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че до процесния имот 40909.5.16 може да се стигне през този имот 34, като продължение на улица от регулацията на селото и който е общински път. От изток, ПИ с идентификатор 40909.5.36 - общински път, безпрепятствено достига, също с достатъчно уширение, до втория обслужващ имот - тупик, с идентификатор 4090.5.16.45, който ще обслужва останалите пет от обособените имоти, предвидени за жилищно застрояване. Вещото лице е посочило, че дори и имотът, който представлява алея, с идентификатор 40909.5.25, частна собственост, се затвори от двете страни с бариери, достъп до поземлен имот с идентификатор 40909.5.16 ще има от две страни, като в заключението е посочило, че графичната разработка /графичната част/ към одобрения ПУП - ПЗ не задължава транспортен и пешеходен достъп и преминаване през ПИ с идентификатор 40909.5.25, частна собственост. Т.е. достъпа до имот 40909.5.16 не се осъществява през имот 40909.5.25, а през съществуващи общински пътища. Не се споделят и доводите на касаторите, че разпоредбата, третираща въпроса с условията, при които може да се допуска строителство извън границите на урбанизираните територии, е чл.59, ал.1 ЗУТ, но че тази разпоредба изобщо не била посочена като правно основание за издаването на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 гласи, че извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3. В случая няма как разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ да бъде посочена като правно основание за одобряването на ПУП ПЗ, тъй като ако планът ПУП - ПЗ не е одобрен предварително, не може да се издаде разрешение за строеж. Важно е да се подчертае, че разпоредбата не може да служи като основание за одобряване на самия ПУП - ПЗ, а по-скоро като правно основание за разрешаване на строителството след като планът е вече в сила. Не се споделят доводите на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да назначи повторна съдебна експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може да възложи допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно или повторно заключение, когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Видно от приетата по делото СТЕ, на вещото лице са поставени конкретни въпроси, които са обсъдени подробно, точно и на тях е отговорено обосновано. Несъгласието с констатациите на експерта не обосновават необходимостта от назначаване на повторна експертиза. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Подадената частна жалба срещу Определение 1037/01.08.2024 г. постановено по адм. дело 351/2023 г. на Административен съд Кърджали, е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК Административният съд Кърджали е: 1. оставил без разглеждане молбата на Д. В. П. на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, за изменение на Решение 621 от 08.05.2024 год., постановено по адм. дело 351/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му разноските, и е прекратено производството по делото в тази част; и 2. оставил без уважение молбата на К. В. И., П. В. П., В. П. П., П. П. П., П. Я. П. и Р. К., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, се иска изменение на Решение 621 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело 351/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му разноските, представляващи присъденото им поотделно адвокатско възнаграждение с ДДС. Съображенията на съда, изложени в решението, се споделят напълно от касационния състав, поради което е ненужно преповтарянето им. Постановеното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски, касаторите С. И. С. и Д. С. С. дължат солидарно такива на Община Кърджали в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,