Решение № 10057 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2018 г.

Решение № 10057 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба с направено уточнение и приподписване в открито съдебно заседание от 05.06.2019 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 2029/28.11.2017 г., постановено по адм. д. 2272/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Д. Михов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2029/28.11.2017 г., постановено по адм. д. 2272/2017 г. по описа на АС-Бургас е отменена Заповед № РД-10-02/08.08.2017 г. на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), праводател на касационния жалбоподател, с която на основание чл. 97, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Д. Михов е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови обжалваното решение, АС-Бургас приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но поведението Михов представлява само формално нарушение на чл. 15 от Кодекса поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и неправилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е обосновал незаконосъобразен правен извод, че извършеното от Д. Михов не представлява дисциплинарно нарушение, независимо, че е установено по несъмнен начин в редовно проведена дисциплинарна процедура. Настоящият съдебен състав намира за съответстващи на събраните по делото доказателства констатациите на АС-Бургас относно компетентността на издателя на оспорения административен акт, спазване на изискването за форма и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, включително осигуряване правото на защита на служителя и реализиране на отговорността в предвидените преклузивни срокове. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че Д. Михов е държавен служител – старши инспектор в Териториална дирекция на КОНПИ-Бургас, който на 28.02.2017 г. е подал сигнал до Районна прокуратура–Бургас с копие до "Център за психично здраве Поф. Д-р И. Темелков" с описани свои впечатления от поведението и психичното състояние на колега и е поискал да бъдат взети мерки. В съдебното решение не е прието за установено, че Д. Михов преди подаване на този сигнала е информирал непосредствения си ръководител за своите безпокойства и да е поискал да бъдат взети вътрешноведомствени мерки за справяне с проблема, който той счита, че съществува. Тези факти са описани в оспорената заповед и са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, а именно неспазване на правилата на КПСДА, защото поведението на Д. Михов е в нарушение на чл. 2, чл. 15, 16, и чл. 17, ал. 1-3 от КПСДА, според които "дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност. Когато противоречията между колеги не могат да бъдат разрешени от самите тях, те търсят съдействието на непосредствения ръководител. Със своето лично поведение и чувство за отговорност служителят трябва да дава пример на другите служители, а служителите на ръководни длъжности - и по отношение на подчинените си. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си." Според решаващият съд не са установени по категоричен начин причините за възникналото междуличностно напрежение, което е станало повод за подаване на сигнала, а потърсеното съдействие от прокуратурата не е противоправно, защото представлява упражняване на гарантирано от Конституцията и законите право на защита на личната неприкосновеност. Касационната инстанция намира, че с оглед описанието на дисциплинарното нарушение в оспорената заповед, без правно значение са развитието на отношенията между Д. Михов и неговия колега и причината за създадената конфликтна ситуация, защото служителят е наказан за действието "подаване на сигнал извън институцията" и бездействието "неуведомяване на прекия му ръководител за проблема". Д. Михов не е наказан за друго свое поведение, поради което неустановяването по категоричен начин на фактите, които са го мотивирали да сподели своите впечатления от личността на свой колега с прокуратурата и специализирано психиатрично лечебно заведение не представлява основание за отмяна на оспорената заповед. Действително всеки има право да сезира прокуратурата ако счита, че е извършено престъпление спрямо него и да потърси съдействие от полицейските органи ако счита, че е налице опасност от извършване на престъпление срещу живота и здравето му, но в случая сигналът от 28.02.2017 г. не съдържа нито описание на извършено престъпление, нито конкретно предположение за реална опасност да бъде извършено престъпление. Описанието за "преднамерено преследване на скандали и физически сблъсък, като за целта въпросният служител ходи въоръжен, което поставя в опасност всички в офиса" не съдържа данни за извършено конкретно престъпление, за да се обоснове извод, че Д. Михов упражнява свое конституционно право за защита на личната си неприкосновеност. Наказаният служител фактически е описал лични впечатления относно психичното състояние на свой колега и тревоги в какъв конфликт може да бъде "забъркан и какво ще използва срещу мен или друг служител" като това впечатление от неговия сигнал се засилва от обстоятелството, че е изпратен с копие до "Център за психично здраве Проф. д-р И. Темков". Служителят не е наказан за това, че е сезирал прокуратурата, а за това, че го е направил с копие дос копие до "Център за психично здраве Проф. д-р И. Темков" и без преди това да уведоми непосредствения си ръководител, че вижда проблем, изискващ решение. Отправянето на искане за съдействие извън институцията, в която работят замесените държавни служители, без преди това дори да е информиран им ръководител, за да е възможно той да предприеме навременни мерки ако прецени, че има необходимост, не кореспондира с изискванията на чл. 15 от КПСДА. Допълнително изпращането на подобен сигнал, в който е посочено, че проблемната ситуация продължава и след запознаване на ръководството на държавната институция (което не е прието за доказано от първата инстанция) създава предпоставки за уронване на престижа на държавната служба, при изпълнението на която не би трябвало да се допускат/търпят подобни отношения. По изложените съображения се налага извод, че Д. Михов е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено най-лекото дисциплинарното наказание "забележка", съответстващо на извършената еднократна инцидентна проява на несъобразяване с КПСДА. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Бургас е постановил съдебно решение в противоречи ес материалния закон, което трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. Михов против законосъобразната Заповед № РД-10-02/08.08.2017 г. на председателя на КОНПИ. По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото пред двете съдебни инстанции. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение