Решение № 3601 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2018 г.

Решение № 3601 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Евро Строй Кънстракшън" ЕООД, чрез адв. С. Н., против Решение № 125/19.03.2018 г. по адм. дело № 370/2017 г. на Административен съд С. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписанията, отразени в протокол с изх. № ПР1737466/31.10.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. По съображения за неправилност и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, дружеството иска отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" гр. С., представлявана от директора инж. Е. Д., оспорва жалбата, като излага писмено становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. е отхвърлено оспорването на дружеството срещу предписанията, отразени в протокол за извършена проверка с изх. № ПР1737466/31.10.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.. Същите са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и на вредните последици от тях. За да постанови този резултат съдът е приел, че на осн. чл. 141, ал. 3 КТ работодателят е следвало да определи в правилника за вътрешния трудов ред редуването на смените в предприятието. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време, не го освобождава от задължението му по чл. 141, ал. 3 КТ за работниците, които работят на смени. Решението на Административен съд С. е правилно и обосновано. С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В процесната хипотеза по т. 1, предложение първо, контролните органи са дали задължителни предписания на работодателя за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. От данните по делото е видно, че при извършена проверка по спазване на изискванията на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в собствената на дружеството производствена база не е определено редуването на смените на работещите на длъжност "портиер". Горното е в нарушение на чл. 141, ал. 3 КТ. Със заповед № 3/03.07.2017 г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за всички работници и служители, чиято дейност е свързана с изпълнението на СМР на строителните обекти на дружеството и с производство на строителни материали. Организационно длъжността "портиер" е в дирекция "Производство", АБ "Р.", следователно посочената заповед касае организацията на труда и на портиерите. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работата на портиерите била организирана при условията на сумирано изчисляване на работното време, което било вид работно време и в случая не се касаело за сменен режим на работа, за да се налага същото да бъде уредено в правилника за вътрешния трудов ред. Във връзка с тези възражения следва да се отбележи, че сумираното изчисляване на работното време е начин на изчисляване на работното време, а не е вид работно време. Видовете работно време са регламентирани в КТ: напр. законоустановено, с нормална продължителност – 8 часа (чл. 136, ал. 1 и ал. 3 КТ), законоустановено с намалена продължителност – намалено работно време (чл. 137 КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време). Изчисляването на работното време се извършва по начините посочени в чл. 142 КТ. Първият начин е подневно – в работни дни (чл. 142, ал. 1 КТ) и сумирано – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. От своя страна сумираното изчисляване представлява специфична организация на изчисляване на работното време, с оглед на технологичния процес в предприятието. Това се налага от обстоятелството работният процес да се извършва при непрекъсваем процес на работа или при непрекъсната организация на труда (чл. 141, ал. 1 и ал. 6 КТ). Затова, независимо че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време по отношение на заетите на длъжност "портиер", за работодателя е налице задължение, щом престацията на труд се полага на смени с оглед непрекъсваемия процес на работа, да определи начина на редуване на смените в правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР). В този смисъл са изложените мотиви на първоинстанционния административен съд. В подкрепа на касационните си доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят се позовава на "Анекс" от 07.08.2017 г. към ПВТР. Поддържа, че анексът представлява неразделна част от ПВТР, което е неоснователно. По арг. от чл. 181, ал. 1 КТ ПВТР не е съглашение между две страни, за да може същият да бъде изменян с анекс. П. по издаването на правилника за вътрешния трудов ред е изрично уредена в закона (чл. 181, ал. 2 КТ). Работодателят издава правилника, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Приема се, че правилникът е едностранен вътрешен акт от компетентността на работодателя. С него се уреждат условията и редът за въвеждане и начинът на отчитане на работното време при променливо работно време - арг. от чл. 4а, ал. 2 НРВПО. След като от данните по делото безспорно е установено, че работодателят е определил две смени на работа, то съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 3 КТ е следвало да регламентира редуването на смените в предприятието, т. е. преминаването от една смяна на друга, както и последователността за това. Редуването ще бъде необходимо при всички случаи, когато са регламентирани повече от една смяна, както правилно е приел и съдът. В конкретния случай при извършената проверка, инспекторите по труда са констатирали, че портиерите работят на две смени, но как същите се редуват, не се установява. Работата на смени при портиерите в предприятието се доказва и от изисканата от контролните органи книга за приемане и предаване на смените за периода 06.09.2017 г. – 17.10.2017 година. По делото са събрани относимите, допустими и необходими доказателства за правилното разрешаване на спора. Първоинстанционният съд обосновано е извел извод за законосъобразност на оспорените предписания и е отхвърлил подадената жалба. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва да се уважи. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същите възлизат на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,