Решение № 3768 от 7.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Михов, от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. В. Лазарова, против Решение 47 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 231/2021 г. по описа на Административен съд Перник. Излагат се доводи за неправилност на процесното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се направените деловодни разноски. Ответникът Община Брезник, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Перник, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Михов срещу Заповед 18-3549/30.03.2021г. на началника на СГКК - Перник, с която по Заявление вх.01-590867 от 21.12.2020г. на Община Брезник,е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], ЕКАТТЕ 30048, община Брезник, одобрена със Заповед РД-18-329/16.05.2019г. на изп. директор на АГКК, съгласно скица-проект 15-336768/30.03.2021г., с цел отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на язовир Завала с идентификатор 30048.29.81 по КККР на [населено място], нанесени са нови обекти и са заличени такива. Заповедта е издадена на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. За да потвърди заповедта, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 53б ал. 5 т. 1 вр. чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е достигнал до извод за наличие на правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с § 1 т. 9 ДР на ЗКИР , а именно допусната явна фактическа грешка при одобряване на действащата кадастрална карта досежно отразяването на язовир Завала /ПИ с идентификатор 30048.29.81/ по заявление на община Брезник, с искане за отстраняване на явна фактическа грешка в КК. Приел е, чрез анализ на доказателствата по делото, че язовирът е топографски обект, намиращ се в неурбанизирана територия и отразен в картата на възстановената собственост /КВС/. Позовал се е на заключението на приетата по делото основна и допълнителна СТЕ, изготвена от вещи лица геодезист и хидроинженер, според която с одобреното изменение е нанесена границата на язовира в съответствие с изискването на чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Поради това е приел наличие на предпоставките по § 1 т. 9 ДР на ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта. По тези съображения е приел и материална законосъобразност на заповедта в обжалвана й част и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е: 1.несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1; 2. несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Нито в процесната заповед, нито в изготвената и приета скица-проект за изменение на КККР и обяснителната записка към нея, нито в разработката за определяне на необходимата площ на язовир Завала от 2015г., на която се е позовал проекта за изменение на КККР, се сочи кое от двете основания по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е налице, за да се пристъпи към процедурата по чл. 53б ал. 5 т. 1 вр. чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. Административния орган е длъжен да посочи в заповедта си, кое от двете основания, допускащи изменение на КККР е установил за налично, защото именно то е материалноправната предпоставка за издаването ѝ, въз основа на която съдът проверява нейната законосъобразност. В процесното решение, съдът е пристъпил сам към извличане на правното основание за издаване на процесната заповед, чрез анализ на доказателствата по делото, включително и чрез назначаване на СТЕ, като приел, че процесните имоти не попадат в урбанизирана територия, че е налице несъответствие на съществуващ в местността траен топографски обект, поради което общо посоченото правно основание в административния акт е правилно. Приел, че границите на язовира са определени с геодезическо заснемане и е установено несъответствие с нанесеното в КВС, което пък е пренесено в КК, че имотът на язовира и околните му, включително на жалбоподателя, са нанесени в КК при съобразяване на границите по КВС, в която обаче е допусната фактическа грешка при нанасяне на площта на язовира, т. е. налице е явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с чл. 53б ал. 1 ЗКИР и § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР. Този извод не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като нито в административната преписка, нито в приложенията към приетата СТЕ се съдържа извлечение от КВС по ЗСПЗЗ или от други планове и карти по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, което не е позволило на първоинстанционния съд, не позволява и на касационната инстанция, да направи съпоставка между тях и действащата КК за границите на процесните имоти и дали разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Изводите на административния орган и на съда почиват на цитирани най-общо, но несъбрани по делото доказателства. Ето защо, оспорената пред административния съд заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, административния съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. С оглед горното, обжалваното съдебно решение като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което се отмени процесната заповед. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора, Служба по геодезия, картография и кадастър Перник следва да бъде осъдена да заплати на К. Михов направените пред първата инстанция, своевременно поискани и доказани разноски в размер общо на 1210 /хиляда двеста и десет/ лева и направените пред касационната инстанция, своевременно поискани и доказани разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева или общо за двете инстанции в размер на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав