Решение № 14097 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2017 г.

Решение № 14097 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. Н., чрез процесуалния му представител адв. М. Т., срещу решение № 188 от 12 май 2017 г., постановено по адм. дело № 71/2016 г. по описа на Административен съд Д., с което е отхвърлена жалбата му, с която се иска да се обяви нищожността на заповед № КД-14-08-640/24 септември 2010 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Д. в частта й, с която е одобрено изменение в имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 02508.8.254 и 02508.8.255 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Б. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Д., не изразява становище по касационната жалба. О. Л. С. Ж., чрез процесуалния си представител адв. Ю. О., в писмен отговор и в постъпила писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Д. е образувано по жалба на С. Р. Н. срещу заповед № КД-14-08-640/24 септември 2010 г. на началника на СГКК - Д., с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР в приложимата им редакция), във връзка с чл. 57, т. 3 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.) е одобрено изменението в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., изразяващо се в промяна границите на поземлени имоти с идентификатори: 02508.8.253, 02508.8.254 и 02508.8.255 по КККР на град Б. В жалбата до административния съд са били наведени оплаквания за нищожност и унищожаемост на административния акт. С протоколно определение от 11 април 2016 г., постановено по адм. дело № 71/2016 г., оставено в сила с определение № 2897 от 09 март 2017 г., постановено по адм. дело № 6486/2016 по описа на Върховния административен съд, Административен съд Д. е оставил без разглеждане жалбата на Н. в частта й по отношение на унищожаемостта на заповедта, тъй като същата е подадена след преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че искането за прогласяване нищожност на заповедта не е ограничено със срок - по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК и е приел жалбата в тази й част за процесуално допустима. След като я разгледал по същество е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, които до правят заповедта нищожна, поради което е отхвърлил оспорването относно нищожността на административния акт. Предмет на касационен контрол е решението на административния съд по отношение на оплакванията в жалбата за нищожност на заповед № КД-14-08-640/24 септември 2010 г. на началника на СГКК - Д. Решението е правилно. Изводите на съда за валидност на оспорената заповед са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд подробно е изследвал условията за провъзгласяване на нищожността на административен акт. Правилно е установил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Разгледал е разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в относимата редакция (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1 март 2007 г.), съгласно която измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. От данните по делото е установено, че със заповед рег. № 300-152 от 29 октомври 2003 г., изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра е делегирал на началниците на службите по кадастър правомощия за издаване на заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на измененията в КККР в териториите на съответните области, каквато безспорно е процесната заповед. Поземленият имот - предмет на оспорената заповед, се намира в град Б. и компетентен да издаде заповедта е началникът на СГКК - Д. Видно от приложена по делото справка с изх. № 20-20617/19 април 2017 г., издадена от началника на СГКК Д., оспорената заповед е подписана от нейния автор, а именно от инж. К. В. К., който е изпълнявал длъжността началник на СГКК Д. към момента на издаването й. Както правилно е приел съдът, посочената справка е официален документ, издаден от орган на държавна власт, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Ето защо заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което правилно жалбата относно нейната нищожност е отхвърлена като неоснователна. При липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация - Л. С. Ж., и представените доказателства за реалното им извършване, то С. Н. следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,