Решение № 14431 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2013 г.

Решение № 14431 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч против решение № 57 от 08.05.2013 г., постановено по адм. дело № 283/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт, с който подадената срещу оспореното решение на директора на РУСО - Ямбол жалба да бъде отхвърлена. Ответникът - Ирина Андреева Дилкинска оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отменил решение № 33 от 03.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Ирина Андреева Дилкинска срещу разпореждане № 434 от 18.07.2012 г. на началника на отдел "КПК" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С посоченото разпореждане е постановено внасяне от лицето на сумата по ревизионния акт за начет в размер общо на 316,22 лв., от които 307, 28 лв. главница и 8,94 лв. лихва. В оспореното пред първоинстанционния съд решение от административния орган е прието, че за Ирина Дилкинска в качеството й на чл. на съвета на директорите на "Мелта - 90" АД, гр. Ловеч е представен болничен лист № А201103063047 за периода 19.06.2011 г. - 09.07.2011 г., въз основа на който е изплатено парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. След извършена в дружеството проверка, приключила с констативен протокол вх. № 426/05.06.2012 г., било установено, че за месеците юни и юли 2011 г. Дилкинска е получила пълното си възнаграждение като чл. на съвета на директорите, поради което и на основание чл. 46, ал. 3 от КСО няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето, за което е издаден болничен лист. За да постанови този резултат, Административен съд - Ловеч е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и с изискуемото от чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание, но в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 35 и сл. от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в разплащателните ведомости на дружеството - осигурител са отразени както данните на отработените от Дилкинска дни за месеците юни и юли 2011 г., така и полученото в пълен размер от нея възнаграждение като чл. на съвета на директорите на "Мелта - 90" АД, поради което следва да се приеме, че е осъществявала трудова дейност и през времето от 19.06.2011 г. до 09.07.2011 г., за което е изплатено обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист. По делото са налице данни, че Ирина Дилкинска е била страна по две осигурителни правоотношения - с "Наш дом - България" АД - Холдинг и с "Мелта -90" АД. За периода на временна неработоспособност от 19.06.2011 г. до 09.07.2011 г. е бил издаден болничен лист № А20110363047, който е представен от "Мелта -90" АД с придружително писмо от 25.04.2012 г. в ТП на НОИ - Ловеч за изплащане на парично обезщетение. Изготвен е ревизионен акт за начет, в който е отбелязано, че Дилкинска като чл. на съвета на директорите на "Мелта -90" АД е получила пълното си възнаграждение за месеците юни и юли 2011 г., както и парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 307,28 лв. - нарушение по чл. 40, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, поради което неправомерно полученото обезщетение подлежи на възстановяване със законната лихва. Подаденото от нея възражение против ревизионния акт е оставено без уважение. Издаденото въз основа на ревизионния акт за начет по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане № 434 от 18.07.2012 г. на началника на отдел "КПК" е потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 33 от 03.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Твърдяното обстоятелство за реално упражнявана трудова дейност като чл. на съвета на директорите на посоченото дружество през периода на временна нетрудоспособност съгласно представения болничен лист принципно съставлява предвидена от закона пречка за получаване на парично обезщетение за временна нетрудоспособност съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО. Ето защо осъществяването на тази трудова дейност следва да се установи от административния орган. В случая обаче касационният жалбоподател не е събрал доказателства, че Ирина Дилкинска реално е полагала труд през процесния период. По делото е установено, че осигурителят "Мелта 90" АД е подал информация по чл. 5, ал. 4 КСО, че осигуреното лице Дилкинска е отработила 22 дни за м. юни и 21 дни за месец юли 2011 г. и има осигурителен доход съответно по 500 лв. Впоследствие след представяне на болничния лист № А20110363047 е подадена коригираща декларация на 20.03.2012 г. Видно от заключението на вещото лице със счетоводна операция № 3/19.03.2012 г. в счетоводните сметки на дружеството, по които се осчетоводяват разходи за заплати и осигуровки, е сторнирано начисленото на Дилкинска възнаграждение и осигуровки за м. юни и м. юли 2011 г. и е начислено възнаграждение на база действително отработените дни през двата месеца предвид представения болничен лист. Следва да се отчете обстоятелството, че нова коригираща декларация е подадена от осигурителя в изпълнение на дадените с констативен протокол от 11.06.2012 г. задължителни предписания от РУСО - Ловеч, поради което представените разплащателни ведомости с начислени възнаграждения за двата месеца в пълен размер следва да се обсъждат след събиране и на други счетоводни документи относно получаването на възнаграждението от Дилкинска за м. юни и м. юли 2011 г. Правилно при тези данни съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и сл. от АПК, доколкото не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Актът следва да се постанови, след като органът отговори на следните въпроси: действително ли Дилкинска е била във временна неработоспособност, полагала ли е труд като чл. на съвета на директорите на дружеството през посочения период или формално тези дни са били отчетени като отработени от нея, за да придобие правото да получи уговореното с договора за управление месечно възнаграждение. Ако реално е била във временна нетрудоспособност, е следвало органът на медицинската експертиза да издаде болничния лист за всеки от работодателите (чл. 8, ал. 1 от НМЕ). Установено е, че периодът на временна неработоспособност е посочен от другия осигурител "Наш дом - България" АД - Холдинг. От данните по делото е видно, а и страните не спорят по обстоятелството, че макар със закъснение, болничният лист е бил изготвен и осигурителят "Мелта -90" АД го е представил в РУСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Ако Дилкинска действително е полагала труд като чл. на съвета на директорите през спорния период, доказателство за това са не само разплащателните ведомости, но и други счетоводни документи за изплатено на лицето възнаграждение по договора му като чл. на съвета на директорите. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и обосновани. Указанията, дадени в мотивите на обжалваното решение на административния орган, са съответни на данните по делото и обсъждането на посочените в него обстоятелства, както и събирането на указаните доказателства е от съществено значение за преценката относно приложението на чл. 46, ал. 3 от КСО. Констатациите на административния орган не могат да се основават единствено на представените по делото разплащателни ведомости. Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, фактическият извод на органа за това, че Дилкинска е получила трудово възнаграждение за м. м. юни и юли 2011 г., е опровергано. Действителните данни в случая са били показани в коригиращата декларация образец 1, подадена от изпълнителния директор на дружеството на 20.03.2012 г. Други счетоводни документи за реално изплатено на Дилкинска възнаграждение за процесния период контролните органи не са представили. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Като е отменил същия и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания, Административен съд - Ловеч е постановил решение в съответствие с материалния закон. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав намира, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не се установява твърдяното касационно основание за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,