Решение № 11046 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2011 г.

Решение № 11046 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Петър Ламбрев, в качеството му на управител на "Кастел Експорт" ООД, срещу решение № 137 от 1.02.2011 г. по адм. дело № 1495 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1228 от 11.06.2010 г. а на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 677 от 29.07.2010 г. на директора на агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друга, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Пловдив и директорът на агенция "Митници" оспорват същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Татяна Симеонова. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП-гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу решение № 1228 от 11.06.2010 г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 677 от 29.07.2010 г. на директора на агенция "Митници". В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по делото, по която няма спор. Жалбоподателят "Кастел Експорт" ООД е поставил под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление стоките: стоманени въжета и кабели, внос от Република Корея с ЕАД № 09BG003007Н0009914/20090903 на 3.09.2009 г. В него стоката под № 2, която е многоснопови стоманени въжета без принадлежности, ф. 7.00 мм, 10.00 мм и 12.00 мм е с деклариран код по ТАРИК 7312108119. Стоката под № 3, която е многоснопови стоманени въжета, без принадлежности, ф. 15.00 мм и 20.00 мм е с деклариран код по ТАРИК 7312108319. Съгласно митнически манифест МУ BG003007 стоките са въведени на територията на Европейския съюз на 19.03.2009 г. На същата дата стоките под № 2 и под № 3 са поставени под режим митническо складиране, като са декларирани с посочените кодове по ТАРИК. Поставянето им под този режим е по повод проверка от митническата администрация относно коректността на сертификата за произход от Република Корея. След приключване на проверката, която потвърждава коректността на сертификата на 3.09.2009 г., същите стоки са поставени под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с посочения ЕАД, като са декларирани с посочените ТАРИК кодове. Към 3.09.2009 г., датата на учредяване на режима свободно обръщение, се явява действащ Регламент (ЕО) № 734/2009, в сила от 13.08.2009 г. за започване на процедура по разследване и за въвеждане на регистрационен режим на стоманени въжета и кабели, изпращани от Република Корея. След приключване на процедурата по разследване по посечения регламент, на 11.05.2010 г. в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) № 400/2010 за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1858/2005 върху вноса на стоманени въжета и кабели от Китайската народна република, към вноса на същите стоки, изпращани от Република Корея. Направена е преценка, че към датата 3.09.2009 г., на която се учредява режима свободно обръщение, процесните стоки попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 1, във връзка с т. 3 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 400/2010 и за тях се прилага антидъмпингово мито. От същата дата е въведена и нова разбивка на ТАРИК ниво (девети и десети знак) с описание "изпратени от Република Корея". Административният орган е издал обжалвания административен акт, като е приел, че стоките под № 2 и под № 3 са с грешен код по ТАРИК - 7312108119 и 7312108319, следва да бъдат класирани в кодове 7312108113 и 7312108313 - с описание "изпратени от Корея" и че подлежат на регистрация, в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 734/2009. При това за търговското дружество възниква и на основание чл. 201, ал. 1, т."а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, е определено митническо задължение в размер на 38 161.40 лв., от които 31 801.17 лв. - антидъмпингово мито и 6 360.63 лв. - ДДС. Определено е и задължение за лихва върху митните сборове, изчислена от момента на приемане на митническата декларация за поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 09BG003007Н0009914/20090903 от 3.09.2009 г. до датата на погасяване на задължението. Административният акт е обжалван по административен ред, като основният спорен момент е бил този относно възникването на вносно митническо задължение за заплащане на антидъмпингово мито. Горестоящият административен орган е потвърдил оспорения административен акт. Според него е неоснователно възражението на търговското дружество, че вносът на стоките е осъществен на 19.03.2009 г., когато за тях е учреден режим митническо складиране и към който момент Регламент (ЕС) № 400/2010 за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито не е влязъл в сила и е неприложим. Административният съд е обсъдил подробно фактическата страна по спора, събраните доказателства, приложените правни разпоредби и направените възражения. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 201 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, вносно митническо задължение възниква при допускане на свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане от момента на приемане на митническата декларация. По делото е установено, че това е станало на 3.09.2009 г., когато стоката е поставена под този режим на допускане за свободно обръщение. Защитата срещу антидъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на ЕС е уредена в Регламент (ЕО) № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, отменен, но приложим към процесния период. Съгласно чл. 10 от него мерките и окончателните антидъмпингови мита се прилагат само относно продукти, предмет на свободно обръщение. Следва да се приеме, че правилно е преценен моментът на възникване на задължението по обсъждания внос, респ. и приложението на посочените по-горе регламенти. Понеже Регламент (ЕО) № 734/2009 е такъв в изпълнение на чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 за процедури по разследване по отношение на факторите по § 1 за установяване на заобикаляне на мерките по Регламент (ЕО) № 1858/2005, то се касае за процедурни правила, които имат действие по отношение на висящите процедури във връзка с установяване на антидъмпингови мерки. Процедурата предвидена в Регламент (ЕО) № 734/2009 се явява приложима в случая като съдържаща такива правила и след като процесните стоки попадат в нейния обхват. Регламент (ЕО) № 400/2010 разширява обхвата на антидъмпинговото мито по Регламент (ЕО) № 1858/2005 и във връзка с внос от Корея, независимо от декларирания произход и регистрация по Регламент (ЕО) № 734/2009. В съответствие с чл. 13, § 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 разширяването на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е въведен регистрационен режим, съгласно чл. 14, § 5 от посочения регламент. Спорът по делото е относно дължимостта, респ. и размера на задължението за антидъмингово мито, което възниква и се определя по правилата на Регламент (ЕО) № 400/2010 за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито по Регламент (ЕО) № 1858/2005 и във връзка с внос от Корея и не е такъв относно възникването на задължението за регистрация на вноса. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение