Решение № 290 от 29.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 891/2014 г.

Решение № 290 от 29.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 891/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се настоява да се възобнови Н. О. Х. Д. 571/14 г. по описа на РС - Бургас, да се отмени постановеното по него определение от 17.02.14 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство спрямо К. М. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на посочения съд. Развито е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази мнението на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по това производство, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, а погледнато по същество, и основателно. С протоколно определение от 17.02.14 г., постановено от РС - Бургас по Н. О. Х. Д. 571/14 г., е одобрено споразумение, с което К. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК - за това, че на 7.02.13 г. в гр. Б., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и помогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ - мобилен апарат Айфон, на стойност 600 лв., за която вещ знаел, че е придобита от Ж. А. С. чрез престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. С прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. В санкционната част на нормата по чл. 215, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години. Същевременно обаче е прогласено да не се налага наказание, по-тежко от предвиденото за самото престъпление - това, с което са придобити /отчуждени/ чуждите движими вещи. Основното престъпление в случая, както бе казано, е такова по чл. 207, ал. 1 НК, а в санкционната част на същото е визирано наказание глоба от 100 до 300 лв. Следователно споразумението не е законосъобразно постигнато и процесуално вярно одобрено, след като наложеното наказание не е глоба в посочените рамки. Неправилното определяне на наказанието по вид без съмнение обосновава наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това изисква възобновяване на производството, отмяна на постановеното определение, с което е одобрено постигнатото споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне в посочената връзка. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение