Решение № 10100 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14693/2009 г.

Решение № 10100 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14693/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от ВОК "Популярна каса - Кюстендил", чрез председателя Силвия Стоянова, против решение № 53 от 3.06.2009 г., постановено по адм. дело № 6529 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 100800178 от 09.07.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1427 от 30.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта за определените задължения по ЗКПО (отм.) за периода 2002-2005 г.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че неправилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗКПО (отм.), като е смесил институциите за промяна на капитала при дружество с ограничена отговорност и този за разпределение на печалбата при кооперациите. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен издаденият РА. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е направил преценка относно спорния предмет на делото. Законосъобразен е изводът му за игнориране приложението на чл. 34, ал. 3 ЗКПО (отм.). Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗКПО, обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., ДВ, бр. 53 от 2007 г., в сила от 30.06.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е била отхвърлена жалбата на ВОК "Популярна каса-Кюстендил" против РА № 100800178 от 09.07.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Кюстендил, потвърден с решение № 1427 от 30.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, в частта за определените задължения по ЗКПО за периода 2002-2005 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК, който е мотивиран от правна и фактическа страна и е издаден във формата по чл. 120, ал. 1 ДОПК при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че спорът между страните е материалноправен и касае данъчното третиране на разпределените от жалбоподателя дивиденти в периода 2002 - 2006 г., и е приел, че след като кооперацията е изплащала дивиденти за периода след 2002 до 2006 г., то тези суми не е могло да бъдат осчетоводявани като капитал (дялови вноски на кооператорите). Предвид това е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя, че е разпределял дивиденти под формата на дялове. Според съда кооперацията може да вземе решение за капитализирани дивиденти (дивиденти под формата на дялови вноски), но тези дивиденти стават част от дяловия капитал, който съответният член-кооператор може да изтегли само при прекратяване на членството си в кооперацията. Приел е, че след като кооператорите могат да изтеглят разпределения дивидент до определен срок, то това не е капитализиран дивидент, защото сумата не може да стане част от дяловата вноска. Не е вземано решение за промяна на размера на дяловата вноска, нито пък решение за увеличаване на размера на капитала на кооперацията и като така съдът е направил извода, че жалбоподателят не може да претендира прилагането на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗКПО (отм.). Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил релевантните по спора факти и обстоятелства и те са такива, каквито са отразени в мотивите на решението, и по тях не се спори. Както съдът е изтъкнал, спорът е изцяло правен и касае данъчното третиране на разпределените от жалбоподателя дивиденти за проверявания данъчен период. С правилни и аргументирани мотиви, след като е анализирал относимите разпоредби на Закона за кооперациите (чл. 9, ал. 1, чл. 14, чл. 29, ал. 5, чл. 31 и др.) и разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 ЗОДФЛ (отм.) и предвид доказателствата по делото, съдът е стигнал до обоснования извод, че при осчетоводяването на определения дивидент и допускайки възможността съгласно приетия устав член-кооператорите да теглят част от дяловите си вноски, жалбоподателят е направил недопустимо смесване на двете понятия "дялова вноска" и "дивидент" и е извършил разпределение на печалбата в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като неразпределената печалба не може едновременно да бъде разпределяна като дивидент под формата на парични средства и да бъде капитализирана (капитализиран дивидент), т. е. да служи за увеличаване на капитала. Освен това, както е посочил и съдът, в случая от решенията на ОС на кооперацията не е ясно каква част от печалбата ще бъде капитализирана - няма конкретно посочен размер на капитализирания дивидент. След като е било установено, че за посочения период жалбоподателят е изплащал дивиденти, то тези суми не могат да бъдат осчетоводявани като капитал. Това, че според решението на ОС на кооперацията кооператорите могат да изтеглят разпределения дивидент до определен срок, не означава, че това е капитализиран дивидент, защото не е част от дяловата вноска, тъй като не е взето решение за промяна на нейния размер, нито пък е взето решение за увеличаване на капитала. Ето защо, като е стигнал до извода, че правилно органът по приходите е игнорирал приложението на чл. 34, ал. 3 ЗКПО и на основание чл. 34, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 3 от с. з. е обложил с данък изплатения на член-кооператорите дивидент, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,