Решение № 4332 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2009 г.

ВАСVI отделение01.04.2010 г.докладчик т Светла Петкова

Диспозитив

Отменя решение № 476 от 7.07.2009 г. по адм. дело № 10/2009 г. на Варненския окръжен съд, АО, II състав и вместо него постановява: Отменя заповед № РД-09-604/2.06.2006 г. на директора на РЗОК - Варна. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4332 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Стилиян Косев, пълномощник на "Диагностично консултативен център IV - Варна" ЕООД, представлявано от управителя Кирил Стефанов Враняшки, срещу решение № 476 от 7.07.2009 г., постановено по административно дело № 10/2009 г. на Варненския окръжен съд, АО, II състав. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Ответната страна - директорът на РЗОК - Варна, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон ВАС намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 76 от ЗЗО пред Варненския окръжен съд е оспорената от Кирил Стефанов Враняшки, в качеството му на управител на "ДКЦ IV - Варна" ЕООД заповед № РД-09-604/2.06.2006 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на управляваното от него лечебно заведение е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 1350 лева, на основание чл. 236, ал. 1 и чл. 238, ал. 4, т. 3, б."а" от НРД - 2006 г. за извършено от д-р Румяна Аврамова, изпълнител на СИМП - нервни болести, нарушение по чл. 34, ал. 2, чл. 52, ал. 1 и 3 от НРД - 2006 и на Указанията за работа с лекарствения списък на НЗОК, раздел II, буква Г. 2.2. С постановеното от първоинстанционния съд решение жалбата на Кирил Стефанов Враняшки е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд е необосновано. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт не е обсъдено и взето пред вид неоспореното от страните заключение на вещото лице д-р Благовеста Панайотова по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза. В нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени приетите по делото доказателства в тяхното единство, пълнота и цялост, поради което при преценката за законосъобразност на оспорената заповед съдът е стигнал до необосновани и неправилни правни изводи. Освен че е необосновано, обжалваното решение е неправилно поради нарушение на релевантни за случая материалноправни норми, които съдът не е взел предвид. Ако изложеното по-горе бе съобразено, първоинстанционният съд би стигнал до противоположни на направените изводи за законосъобразност на административния акт. Предмет на спора е заповед за налагане на санкция - финансова неустойка за нарушение на чл. 34, ал. 2 чл. 52, ал. 1 и 3 НРД 2006 г. и раздел II, буква Г. 2.2 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК. От доказателствата е установено, че при проверката е констатирано неназначаване на изследвания при 1 бр. ЗЗОЛ при изготвянето на протоколи за лечение с "Депакин" или "Валпроат" и 9 бр. ЗЗОЛ за лечение с "карбомазепин" не са назначени такива, предвидени в критериите за лечение и контрол на епилепсии. Съгласно указанието при издаване на протоколи следва да се спазват изискванията на съответните програми, критерии и лекарствен списък по отношение на алгоритъма за лечение с лекарствения продукт. В критериите за лечение на епилепсии се предвижда, че изследванията, се провеждат в началото на лечението и през 6 месеца според вида на медикамента. Предписването на карбомазепин и алгоритъмът за лечение с него включва контролиране на стойностите по преценка на лекуващия невролог. За декапин /валпроат/ липсва алгоритъм, както и задължително изискване за изследвания, като се предвижда по преценка на лекуващия невролог да се контролират определени показатели. При тези обстоятелства, които се установяват от доказателствата съдът е направил извод, че законосъобразно е наложена санкция предвид нарушения на чл. 34, ал. 2 и чл. 52, ал. 1 и 3 от НРД 2006 г. и р. II от Указание за работа с лекарствения списък. Този извод е необоснован. Списъците и указанията на НЗОК са задължителни за ИМП, но в конкретния спор не е установено нарушение. Липсва нарушение на чл. 34, както и на чл. 52 от НРД 2006 г. Програмата за лечение на епилепсия, приложима в казуса и определеният в нея алгоритъм за лечение и диагностика е спазена, а неназначаване на изследвания не съставлява нарушение. Такива задължителни изисквания не са предвидени в критериите за лечението, като извършването им е оставено на преценката на лекуващия лекар. Спорът по делото се свежда до това дали са спазени критериите за лечение на епилепсия, конкретно задължителността на назначаване с медицинско направление на специализирани изследвания. Не са налице доказателства такива изследвания да са били задължителни в конкретните случаи на лечение на ЗЗОЛ. Доводите и позоваването на регулативните стандарти е неоснователно. Индивидуалните регулативни стандарти за всеки специалист се определят от броя на диспансеризираните ЗЗОЛ при съобразяване със задължително изискуемите в случаите изследвания. Освен това има възможност за надвишаване на РС при определени условия, но казусът се отнася до това, че за лекуващия лекар не е налице изискване задължително да назначи изследвания. В този контекст не са налице нарушения на НРД, които да водят до налагане на санкцията. При постановяване на решението е приложен неправилно материалният закон. Решението е и необосновано като правния извод на съда за законосъобразност на административният акт е в несъответствие с доказателствата. От всичко изложено до тук ВАС намира, че обжалваното решение на първоинстанционният съд като неправилно и необосновано следва да се отмени на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Налице са условия за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената от Кирил Стефанов Враняшки заповед № РД-09-604/2.06.2006 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на управляваното от него лечебно заведение "ДКЦ - IV - Варна" ЕООД е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 1350 лева. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,