Решение № 10253 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2014 г.

Решение № 10253 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Христо Димов Христов от гр. Варна, за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК на определение № 1680/29.04.2014 г. по адм. д. № 4388/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Молителят твърди, че определението, чиято отмяна се иска, противоречи на Протокол № 5/10.07.2013 г. за въвод във владение в имот 3600 по ПНИ-2002 за м. "Зеленика", като счита, че същият е нищожен. Ответната страна - кметът на община Варна, редовно призован, не се представлява и не взема становище по молбата. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С определение № 1680/29.04.2014 г. по адм. д. № 4388/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 4303/26.11.2013 г. на кмета на община Варна, с която е оставена без разглеждане неговата жалба № АУО25665/026 ВН от 8.07.2013 г. и е прекратено административното производство. Със същия съдебен акт е оставено без разглеждане искането на Христо Димов Христов за прогласяване нищожността на решение № 533/1998 и решение № 716/2000 г. издадени от Поземлена комисия - Варна /сега Общинска служба "Земеделие"/. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Молителят Христо Димов Христов сочи, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно определение на основание чл. 239, т. 4 от АПК . В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като "друго решение" молителят сочи Протокол № 5/10.07.2013 г. за въвод във владение в имот 3600 по ПНИ-2002 за м. "Зеленика". За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК следва да са налице две противоречащи си съдебни решения, с които спорният по делото въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо. В случая тези предпоставки не са налице, доколкото цитираното основание за отмяна - чл. 239, т. 4 от АПК, се отнася само за съдебните решения, но не и за определенията. Нещо повече - посоченият от молителя Протокол за въвод във владение на новообразуван имот в местност "Зеленика", за който твърди, че противоречи на влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, не е съдебен акт. Поради липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 4 от АПК, искането на Христо Димов Христов като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение