Решение № 6533 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2011 г.

Решение № 6533 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолета Илиева Прокопиева срещу Решение № 1873/20.04.2011 г. по адм. д. 739/2011 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 2001006247/15.10.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 1978/23.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите, представляван от юрк. Господинова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Виолета Илиева Прокопиева против Ревизионен акт (РА) № 2001006247/15.10.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 1978/23.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София., с който са определени задължения по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за данък по ЗОДФЛ /отм./ за ревизирания период 2006 г. в размер на 6 241,20 лв. и лихви върху тази сума в размер на 2 817,51 лв. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на изготвената експертиза в хода на административното производство, като е приел за установено, че са налице недекларирани доходи, които са определени по размер въз основа на събраните доказателства и на тази основа е установен размера на дължимите данъци. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се излагат отново фактическите и правни доводи на Виолета Илиева Прокопиева от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Правилно Административен съд София е обосновал извод, че законосъобразно данъчната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, защото е установено по категоричен начин, че по отношение на жалбоподателката не са налице източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер и посредством които да докаже произхода на средствата за закупуване на двата леки автомобила. В хода на ревизионното производство от страна на органа по приходите е назначена експертиза, кредитирана и от съда, при която вещото лице е констатирало, че пазарната цена на двата автомобили закупени от жалбоподателката са на стойност 45 710 лева. Отчетени са обичайните разходи за живот, обучение е др. При съпоставяне на всички приходи и извършени разходи е направен извода, че официално реализираните постъпления от лицето не са в състояние да покрият извъшените разходи. Разходите надвишават приходите със сумата от 27 932, лева и тази сума следва да бъде включена и взета предвид при определяне на данъчната основа за облагане. Изводите, възприети от органа по приходите не са опровергани в хода на съдебното производство. Представените фишове за изплатени печалби от Еврофутбол не са доказателства на кого са изплатени сумите за 2006 година, тъй като те не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято полза са изплатени сумите. Не са ангажирани и доказателства, че именно жалбоподателката е участник в тази игра, няма представени доказателства за извършени от нея залагания в "Еврофутбол" от които да се установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми за да се констатира дали от всяко залагане е печелена сума. Ето защо правилно органът по приходите не е включил в паричния поток твърдяните за получени от жалбоподателката суми от фишове, издадени от "Еврофутбол". При определяне на размера на данъчната основа са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Всички останали доводи в касационната жалба относно начина на формиране на данъчната основа са насочени като оплаквания против ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При формиране на фактическите и правните си изводи административният не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Въз основа на събраните доказателства съдът е обосновал и изводите си относно стойността на реализираните приходи и характера на направените разходи, респективно доколко те се отразяват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. На ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция в размер на 150 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение