Решение № 1732 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2018 г.

Решение № 1732 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. Фердинандова, ЕГН [ЕГН] и Р. Христова, ЕГН [ЕГН], чрез адв. К. Чакова, и двете със съдебен адрес: гр. [населено място], [улица], срещу Решение № 4211 от 20.06.2018 г., постановено по адм. д. № 11447 по описа за 2017 г. на Административен съд – С. град (АССГ). С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на касаторите против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-4332-006621 от 22.09.2017 г. на полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" (ПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на водача - В. Фердинандова, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], за срок от 6 месеца". Касаторите твърдят, че обжалваното решение страда от посочените в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци. Обосновават твърденията се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ЗППАМ е издадена при наличието на законовите предпоставки, тъй като от доказателствата по делото е видно, че водачът има издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМП) на 15.12.2017 г. валидно до 15.12.2027 г., което към момента на проверката е било изгубено. Навеждат оплакване, че не е взето предвид, че с принудителната мярка е нарушен принципът на съразмерност, тъй като с последната се прекратява регистрацията на моторно превозно средство (МПС), собственост и на Р. Христова и по този начин тя е лишена от правото си на ползване на автомобила, с което се засягат права в степен по-голяма от необходимото за постигане целите на мярката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което посочената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът – полицейски инспектор в отдел "ПП" към СДВР, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационните жалби са допустими и редовни, но неоснователни. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С горепосочената заповед на В. Фердинандова е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], за срок от 6 месеца" за това, че на 21.09.2017 г. около 12: 30 часа в гр. С., на бул "Ц. О." с посока на движение от ул. "Георги С. Р." към бул. "В. Л.", при извършена проверка пред № 16 е установено, че като водач на собствения си лек автомобил "Р. К." е рег. [рег. номер на МПС] - В. Фердинандова е управлявала, без да притежава съответното СУМПС. З. констатираното нарушение е съставен АУАН сер. Г № 536844 от 21.09.2017 г., в който са отразени фактическите обстоятелства по време на проверката, като е посочено че водачът по време на проверката не е използвал обезопасителен колан и не е представил СУМПС и контролен талон, а след справка в масивите на КАТ се установява, че водачът не притежава валидно СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137 а, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП. Отнети са свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №[номер] и рег. табели [рег. номер на МПС]. Посочената заповед е обжалвана пред АССГ от водача и другия съсобственик на лекия автомобил, който с решение, предмет на проверка в настоящото производство, е отхвърлил жалбите им с мотива, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на законоустановените в ЗДвП предпоставки и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да стигне до този извод, решаващият състав е изследвал наличието на предписаните в закона предпоставки, като е приел от фактическа страна, че мярката е наложена на собственик на МПС; че водачът на лекия автомобил е разполагал със СУМПС, чийто срок на валидност е бил изтекъл към момента на проверката, поради което същото се приравнява на липса на такова; както и че изгубването на СУМПС е ирелевантно, тъй като валидността на СУМПС е изтекло преди повече от 5 години, а ново е издадено след проверката - на 15.12.2017 г. С оглед на установените факти, съдията докладчик е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразна по всички основания съгласно чл. 146 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Според текста на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП (в редакция към момента на извършване на нарушението) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ, като съобразява продължителността на срока й в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, т. е. при определяне на срока на мярката органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че оспорваната пред него заповед е издадена при спазване на всички нормативно установени изисквания за законосъобразност на административните актове, като изложените мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Фактическата обстановка в случая изпълва фактическия състав на първата хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Тези факти са установени със съставения по съответния ред АУАН сер. Г № 536844 от 21.09.2017 г. (л. 32 от делото), който се ползва с доказателствена сила относно установените в него факт, до оборването им от адресата на акта. Неоснователно е оплакването, че към датата на проверката, респ. извършване на нарушението, а именно 21.09.2017 г., водачът е разполагал с валидно СУМПС, поради което не е налице една от законовите предпоставки за прилагане на мярката. От представените по делото доказателства се установява, че водачът - В. Фердинандова, е разполагала със СУМПС, издадено на 08.02.2002 г. и валидно до 21.01.2012 г., статуса на което е "невалиден", причина: "изгубен/откраднат документ", като ново СУМПС е издадено чак на 05.12.2017 г. с валидност до 05.12.2027 г. Управлението на лек автомобил със СУМПС, чийто срок е изтекъл, също е основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Освен правоспособност за управление на съответната категория МПС, свидетелството установява и наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория (арг. чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина), поради което действието му се ограничава до предвидения в него срок на валидност. След изтичане на срока свидетелството за управление е нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на Закона за българските лични документи, който не удостоверява горните обстоятелства и следователно се приравнява на липса на такъв. Настъпилите след установяване на нарушението факти и обстоятелства – в случая издаденото ново СУМПС, не се отразяват върху законосъобразността на заповедта, доколкото последната се преценява към момента на издаването й. По тази причина правилно първоинстанционният съд е приел, че установените по този ред фактически обстоятелства обуславят предпоставките, за да бъде приложена процесната принудителна мярка. Не може да бъде споделено твърдението на касаторите, че с принудителната мярка е нарушен принципът на съразмерност. В случаи като процесния принудителната мярка създава временна невъзможност на адресата на акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ, като по този начин цели осигуряването на безопасността на движението по пътищата и предотвратяването и преустановяването на нарушения по ЗДвП. Съдържанието на конкретната принудителна мярка е именно това ограничение, като последното е отчетено от законодателя и е съобразено с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение. Обстоятелството, че със заповедта другия съсобственик на лекия автомобил е лишен от правото да го ползва, въпреки че нарушението не е допуснато от нея, не обосновава нарушение на принципа на съразмерност, рес. незаконосъобразността на заповедта. Като е съобразил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви относно законосъобразността на посочената заповед, административният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, претенцията на касаторите за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователна. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение