Решение № 1354 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2015 г.

Решение № 1354 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ против Решение № 182 от 27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 130/2014 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменено Уведомително писмо от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от ВР. И. Д. изпълнителен директор на ДФЗ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се правят възражения за противоречие на решението с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника Стойчо Димитров Данчев взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Стойчо Димитров Данчев срещу Уведомително писмо № 02-210-6500/8929 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от Вр. И. Д изпълнителен директор на ДФЗ, с което е отказано оторизиране на искани суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, по подадено от него заявление за подпомагане. За да откаже финансово подпомагане по СЕПП административният орган се е основал от правна страна на разпоредбите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, чл. 43, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009, при приетото от фактическа страна, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и излизаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. в размер от 15.51 ха. Недопустимостта за финансово подпомагане по НР1 се основава от правна страна на чл. 12, т. 1 и чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/ и чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 а от фактическа на това, че кандидатът е заявил по големи площи в сравнение с реално ползваните такива и попадащи извън специализирания слой за 2012 г. Проверка на място не е извършвана. За изясняване на спора са представени писмени доказателства и е изслушана експертиза. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт, като незаконосъобразен, приемайки, че е издаден от компетентен орган в пределите на възложените му правомощия, но в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложено е, че в акта липсва надлежно изложение на фактическите обстоятелства, основали извода на административния орган, съответен на разпоредбите на чл. 9 във връзка с чл. 8, чл. 16 и 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища, отменена, но в сила от 19.03.2010 г. до 24.02.2015 г., определящи кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че административният орган не е доказал по категоричен начин несъответствието на заявените за подпомагане площи с изискванията на Наредба № 5/2010 г., не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт от събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При установената по делото фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяването на оспореното пред него уведомително писмо административният орган се е произнесъл в нарушение на вменените му от чл. 35 от АПК задължения. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подадено заявление за подпомагане, които следва да се основават на и подкрепят от доказателства по делото. Подаденото от Данчев заявление е прието на база съществуваща към този момент цифрова ортофотокарта, като елемент от СИЗП, с която заявителя безспорно е запознат. Отказът, обективиран в уведомителното писмо, се основава на наличието на площи, които кандидатът не стопанисва, относно искането за плащане по СЕПП, и за същите площи, като заявени в размер извън реално ползваните, по искането по НР1, като и по двете искания е посочено, че тези площи са "и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. " утвърден със заповед от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, несъответствие, установено при извършване на всички административни проверки. Липсва обаче изложение какво приема за установено административния орган като установени факти при твърдяните за извършени проверки, което би позволило извършване на дължимата се от съда преценка за законосъобразност на акта. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ следва да са налице едно или няколко от основанията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им действително се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая е прието в оспорения административен акт, че подпомагане следва да бъде отказано на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а именно, поради наличие на площи, които кандидатът не стопанисва. Това законово основание за отказ не е надлежно мотивирано, в касационната жалба се отрича и приложението му, поради липса на извършени проверки на място, а законосъобразността на отказа се основава единствено на невключването на площи, посочени в заявлението за подпомагане, в специализирания слой за 2012 г. Следва да се отбележи, че едва с приемането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 /нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г./, след постановяване на оспореното уведомително писмо, е предвидено ново, самостоятелно основание, Разплащателната агенция да намали размера на плащането или да откаже плащане по схемите за директно плащане тогава, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Следователно неуместно е позоваването в касационната жалба именно на това, несъществуващо към момента на издаване на административния акт основание за отказ както в ЗПЗП, така и в чл. 12 от Наредба № 11/2008 г. Ако при извършени административни проверки на заявените площи спрямо одобрения специализиран слой действително са установени предпоставките за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г., то тези фактически установявания не са намерили отражение в оспореното уведомително писмо. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че административният орган не следвало да докаже в съдебното производство наличието на законовите предпоставки за отказ от подпомагане, базирайки се на констатацията в уведомителното писмо, че площите са извън специализирания слой. Тази "констатация" е извършена при най-общо посоченото, че се основава на извършени административни проверки. По делото не са представени доказателства за недопустимост на парцелите, заявени за подпомагане от Данчев за кампания 2012 г., при което правилно е прието в обжалваното решение, че административният акт е издаден в нарушение и на материалния закон. Представените от касатора в съдебното производство доказателства касаят процедурата до заявяване на площи за подпомагане, без да са представени такива, установяващи недопустимостта на същите площи към момента на издаване на оспорения пред съда акт, според административния орган. По делото не е доказано да е извършена теренна проверка на заявените от ответника парцели, на която според касатора се основава одобрения специализиран слой, не е установено и съдържанието на самия слой, в частта му, относима към същите парцели. Събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице, не установяват възприетата недопустимост за подпомагане на посочените в уведомителното писмо части от парцели. Административният съд правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане следва да се обосноват тези факти и обстоятелства, установими от налични доказателства, включително съдържанието на одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г., каквито се твърди, че съществуват, относими към заявлението за подпомагане и се обоснове приложението на закона към тях. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат сторени по делото разноски, а ответната страна не претендира такива.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение