Решение № 156 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2009 г.

Решение № 156 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Милена Николова Илиева от гр. Бургас, к-с "Лазур", ул. "Плиска" № 7 В, п. к. № 7 против Заповед № ЧР-01-713 от 29.04.2009 г. на министъра на извънредните ситуации, с която, на основание чл. 12 Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения, че не съдържа указание за срока и органа, пред който може да бъде обжалвана. Акта е оспорен и в частта, с която е постановено възстановяване на сумата от 161.12 лв. за представително облекло на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Искането е да бъде изцяло отменена оспорената заповед. Ответната страна министърът на извънредните ситуации, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбоподателката е назначена като държавен служител, с ранг IV младши в отдел "Обслужване на спешни повиквания" на териториална дирекция "Районен център 112" -Бургас в Главна дирекция "Национална система 112" към Министерство на извънредните ситуации със Заповед № ЧР-01-979 от 15.08.2008 година, издадена на основание чл. 9 във вр. чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител и протокол за проведен конкурс. С оспорената заповед, считано от 08.05.2009 година, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 12 от Закона за държавния служител, като е разпоредено изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и възстановяване на сумата от 161.12 лв. за представително облекло на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. В жалбата не се поддържат доводи за допуснати от органа по назначението нарушения на закона с оглед основанието за прекратяване на служебното правоотношение. При служебната проверка за законосъобразност на обжалваната заповед настоящият състав приема, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 12 от Закона за държавния служител. Прекратяването е постановено в едногодишен срок от възникване на служебното правоотношение, считано от датата на встъпване в длъжност. При отсъствие на друго твърдение, съдът приема, че процесното служебно правоотношение е първо за жалбоподателката. С наличието на двете предвидени в закона предпоставки за органа по назначението се поражда правото на преценка и по целесъобразност прекратяване на служебното правоотношение. Уреждането на отношенията във връзка с представителното работно облекло, на което държавният служител има право съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители представлява последица на прекратяването на служебното правоотношение. Произнасянето на органа по назначението в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по тези отношения не е задължителен елемент от акта на прекратяването и е без правно значение за неговата законосъобразност, поради което съдът намира неоснователни доводите за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, основани на твърденията за нарушения на чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (следв. Наредбата). Разгледано по същество това оплакване е също неоснователно. Тълкуването на разпоредбата на ал. 3 на чл. 27 от Наредбата във връзка с останалите алинеи на същата норма и преди всичко сравняването й с текста на ал. 2 на чл. 27 от Наредбата налага извода за зависимостта между ползването на представителното работно облекло, респ. предоставянето на средства за него и осъществяването от държавния служител на функциите по служебното правоотношение. Определящото значение на продължителността на времето на реализиране на служебното правоотношение дава основание на съда да приеме, че ал. 3 на чл. 27 от Наредбата има предвид всички случаи на прекратяване на служебното правоотношение, независимо по чия воля то е настъпило. Съществено е обстоятелството на прекратяването. След като работното облекло няма да се използва за целите, за които е предоставено, то следва пропорционално на неотработените за годината месеци получената сума да бъде възстановена. Ето защо разпореденото с оспорената заповед възстановяване на сумата от 161, 12 лв. на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата е законосъобразно. Оспорената заповед не съдържа изрично указание за правото на обжалване, но това опущение представлява несъществено нарушение на процесуалните правила, което не може да доведе до отмяна на акта. Правото на оспорване не е съществен елемент от постановения акт, то е негова последица, която има самостоятелно проявление. Като право на страната то се ползва със специална защита, която се приема за постигната при реализиране на оспорването, както това е станало в настоящия процес. Предвид изложеното съдът приема за неоснователно обжалването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,