Решение № 12631 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2010 г.

Решение № 12631 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Кюстендил, против решение № 49 от 8.02.2010 г., постановено от Административен съд - Кюстендил по адм. д. № 544/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя влезлият в сила план на новообразуваните имоти не може да бъде изменян. Касаторът твърди, че издадената от него заповед № РД-00-1656 от 6.10.2009 г. е законосъобразна и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - Георги Ананиев Манасиев от гр. Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Йордан Манасиев Георгиев, Георги Панчов Ников, Людмил Иванов Златков Иванка Кирилова Златкова и Мирослава Иванова Тимева също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че в административния акт липсват фактически и правни основания и е нарушен чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 49 от 08.02.2010 г. е отменена заповед № РД-00-1656/6.10.2009 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е одобрен проект за изменение на плана на новообразуваните имоти на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "Гола Велика", землище Грамаждано, община Кюстендил. За да достигне до този резултат Административният съд - Кюстендил е приел, че в оспорената заповед не са изложени фактически и правни основания, поради което е нарушен чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото атакуваното решение е постановено е при липсата основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, каквито са оплакванията в касационната жалба. В приложената заповед като правни основания са посочени чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗМСМА, § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение № 1.5 по протокол № 1/3.06.2009 г. и решение № 1.1 по протокол № 2/12.08.2009 г. на комисията назначена с негова заповед. Правните възможности да се измени влязъл в сила ПНИ са изброени изчерпателно в § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ, където са уредени материалноправните предпоставки за изменението. Решаващият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че без да е посочено коя е приложимата хипотеза от § 4к, ал. 8 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на която се прави изменението на влезлия в сила ПНИ, не може да се извърши проверка за законосъобразността на административния акт, което е основание и за неговата отмяна. В случая касаторът е вписал непълно правно основание и изобщо не е посочил фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Цитираните два протокола от заседания на комисията също не съдържат изискуемите мотиви за постановяване на процесния административен акт. От текста на решение № 1.5 по протокол № 1/3.06.2009 г. и решение № 1.1 по протокол № 2/12.08.2009 г. на назначената от кмета комисия е видно, че тя се е произнесла за приемане и неприемане на представени проекти за изменение на влезлия в сила ПНИ, като не са изложени конкретни съображения за това и също не е вписано на какво точно основание се изменя плана или се отказва неговото изменение. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че с обжалваното съдебно решение материалният закон е тълкуван и приложен правилно и възраженията на касатора в този смисъл са неоснователни. По отношение релевираното с касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, Върховният административен съд намира, че то е бланкетно и касаторът не е изложил конкретни възражения в този смисъл и не е ясно в какво се състоят според него осъществените нарушения и кога са допуснати. При осъществената проверка настоящият съдебен състав не установи наличие на инвокираните нарушения на процесуалния закон. При изпълнение на задължението, визирано в чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че атакуваното съдебно решение е допустимо и не е нищожно. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от твърдяните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,