Решение № 2937 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2018 г.

Решение № 2937 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, подадена чрез юриск. Димова, срещу решение № 40 от 8.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2625 по описа на съда за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 53/17.08.2017 г., издаден от и. д. Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив /БД ИБР/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че при възприемане на фактическата обстановка съдът не е взел предвид загубите по съоръженията на напоителните системи, които са много големи и в резултат от тях до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетото количество вода. Допълнително се сочи, че голямата дължина на канала създава предпоставки за посегателства над съоръженията, аварии и изтичане на водни маси, формиращи част от загубите. Касаторът желае отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Ответникът – и. д. Директор на басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив изразява становище в писмен отговор, чрез процесуален представител юриск. Гавраилова, за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценява касационната жалба като процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, срещу АУПДВ № 53/17.08.2017 г., издаден от и. д. Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, с който на дружеството е установена дължима такса за водовземане по Разрешително № 0693/10.12.2001 г., издадено от Министъра на ОСВ с Решение № 63/7.07.2005 г., изменено и продължено с Разрешително № 0693/25.08.2005 г., с Решение № РР-1280/7.07.2011 г., с нов № 31120034, издадени от Директора на БД ИБР, за периода 1.01.2012 г. -31.12.2015 г. в размер на 59 300. 00 лева главница, ведно с дължимата лихва за периода за забава общо в размер на 17 428. 60 лева. За да отхвърли жалбата съдът е посочил в акта си, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма и в съответствие с материалния закон. Приел е, че дружеството-жалбоподател е подало декларации по чл. 194б от ЗВ, за извършеното водовземане през процесните периоди във връзка, с които са направени проверки на място. На място е констатирано различие между декларираните водни количества на база актуваните, /доставените и продадени за напояване/, водни маси и действително уловените такива, вписани в дневника, който води дружеството за всяка една година от отчетния период 1.01.2012 г. – 31.12.2015 година. Резулататите от проверката са обективирани в констативни протоколи и между страните не се спори за вписванията на действително иззетите водни количества. Съдът не е възприел възраженията на жалбоподателя за недължимост на таксите, изчислени на база на действително пропуснато количество водни маси, мотивирайки се, че за определяне размера на таксата е без значение количеството вода, достигнало до крайния потребител, респективно невъзможността иззетото количество да бъде напълно оползотворено. Посочил е, че законодатялят не е предвидил специален преференциален режим за заплащане само на актуваните /доставените и продадени за напояване/ количества вода, поради което такса за водовземане се заплаща по действително отнетия /иззет/ обем вода, съгласно текста на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, във вр. чл. 194, ал. 2 от ЗВ и на основание чл. 1, т. 1, 6. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ. бр. 50/01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3/10.01.2012 г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.), но в сила към разглежданите процесни периоди. В заключение е направил извод, че в случая размерът на таксите е определен по указания в закона ред, а именно според иззетите количества, поради което актът е законосъобразен, а таксите са дължими в посочения в него размер, заедно с лихвите, предвид установената липса на данни дружеството да е заплащало такса за процесните периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на нея правилно е приложил материалния закон. Страните не спорят, че касаторът е титуляр по Разрешително № 0693/10.12.2001 г., издадено от Министъра на ОСВ, изменено и продължено със съответните последващи актове, съгласно което му е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект - река Стряма, място на водовземането - водохващане "Иван Вазово" на река Стряма, източно от с. Иван Вазово, община Калояново, област Пловдив, с цел на водоползването - напояване, с лимит на ползваната вода до 15, 0 млн. м3/год., с разрешен режим на водоползването: през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действие на разрешителното - 10.12.2016 година. Съгласно чл. 194а, ал. 1 от ЗВ, отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В случая, при извършена от експерти на БД ИБР проверка на място на "Напоителни системи" ЕАД във връзка с подадени декларации е установено, че има монтирана рейка и дружеството води Дневник за отчет на ползваните водни маси за напоявяне и поддържане на екологичния минимум на р. Стряма. Между страните не се спори, че в подадените от "Напоителни системи" ЕАД, гр. София в БД ИБР декларации по чл. 194б от ЗВ за използваните количества вода, са декларирани актуваните, /доставените и продадени за напояване/ количества вода, като реално отнетият при водовземане обем вода е бил измерван посредством монтираната рейка и вписван в Дневника. За него "Напоителни системи" ЕАД не е подавало в БД ИБР нарочна справка. От констативните протоколи, обективиращи резултатите от проверката на място, е видно наличието на разлика между декларираните от дружеството количества вода и действително иззетите за всяка година от процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а според ал. 2 таксата по ал. 1, т. 1, б. "а" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Анализът на разпоредбата сочи, че законодателят императивно е определил критерия, по който се определя таксата. Както правилно е отбелязал съдът в обжалваното решение, законодателят не е регламентирал специален преференциален режим за заплащане само на актуваните /доставените и продадени за напояване/ количества вода. В изпълнение на закона, с оспорения АУПДВ дължимите такси правилно са определени въз основа на отчетеното по показания на измервателното устройство и вписано в дневника на дружеството действително иззето водно количество за процесните години, установено при проверките на място, по което спор не е формиран. Невъзможността иззетото количество да бъде изцяло оползотворено по причини, посочени от касатора в касационната жалба е правно ирелевантно и не променя законово определения ред за определяне на таксите за водовземане от повърхностни води. Достигайки до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по спора, на касатора не се дължат разноски, на ответника също, т. к. не е заявил претенция за тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,