Решение № 9091 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2011 г.

Решение № 9091 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ливипан" ООД моли да бъде отменено решение № 2205/09.05.2011 г. по адм. д. № 9444/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 835/14.09.2007 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ливипан" ООД против РА № 835/14.09.2007 г. на ТД на НАП - София, с който са определени задължения по ЗДДС /отм./ за периода м. 1 - 7.2005 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до правилен извод за валидност на РА, чиято нищожност е оспорена пред него. Съдът е отхвърлил доводът на касатора за нищожност на РА поради невръчване на заповедта за възлагане на ревизията. Цитирал е всички действия на ревизиращите органи, предприети за връчване на заповедта на адреса за кореспонденция - две посещения, изпратена обратна разписка от 19.04.2007 г. за връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и поставяне съобщение на таблото на ТД на НАП и е достигнал до до законосъобразен извод за спазена процедура по чл. 32 ДОПК за връчване на заповедта за възлагане на ревизията чрез прилагане към досието. Направени са посещения на адреса за кореспонденция за връчване и на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК като на адреса не е намерен представител на дружеството. В протоколите за проверка на адрес е отбелязано, че на адреса няма данни да е налице офис на фирмата. Изпратените съобщения с обратни разписки за връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, за връчване на искане за представяне на документи и още два съобщения с обратни разписки са върнати с отбелязване "непотърсен"-3бр., и "лицето напуснало адреса" - обратната разписка от 26.06.2007 г. Правилен е изводът на съда, че нарушението на изискването за изпращане на заповедта за възлагане на ревизията с обратна разписка не опорочава приложението на чл. 32 ДОПК, след като е изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, цитирано по-горе, от което лицето е могло да научи за започналата ревизия. Изводът на съда е съобразен с установеното отсъствие на ревизираното лице за повече от 4 месеца от адреса му за кореспонденция предвид представените протоколи за посещения на адрес и клеймата на изпратените 4бр. съобщения с обратни разписки от ревизиращите органи. Ревизираното лице не е спазило задължението си по чл. 28, ал. 4 ДОПК при отсъствие за повече от 30дни от адреса за кореспонденция да посочи упълномощено лице, на което да се връчват актове и съобщения. Правилно съдът е приел, че събирането на доказателства по преписката е започнало след връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК по чл. 32 ДОПК. Правилен е изводът на съда, предвид установеното трайно отсъствие на ревизираното лице от адреса за кореспонденция, неспазване на задължението по чл. 28, ал. 4 ДОПК, че неизпращането на заповедта за възлагане на ревизията с обратна разписка по чл. 32, ал. 5 ДОПК не е лишило ревизираното лице от право на защита, още повече, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е изпратено и с обратна разписка, а в хода на ревизията са изпратени още две съобщения с обратни разписки преди издаването на РД. Съдът е отхвърлил и вторият довод на касатора за нищожност на РА, който е съставен на отчуждителя на търговското предприятие на "Ливипан" ООД предвид чл. 21, ал. 1 и чл. 14, т. 3 ДОПК и чл. 15, ал. 3 ТЗ. Дружеството е прехвърлено на "Лит333 " ООД на 5.08.2005 г. По чл. 15, ал. 3 ТЗ кредиторите могат да търсят задълженията на отчуждителя от него, тъй като е предвидена солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника за тези задължения. Доводът на касатора, че не е данъчно задължен за задълженията на прехвърленото от него предприятие е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 2497,47 лв, тъй като 150 лв. от цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение е присъдено от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,