Решение № 4376 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2014 г.

Решение № 4376 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 961/23.04.2014 г., постановено по адм. дело № 3639/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 031202901/27.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 516/20.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС Варна. Ответникът по касационната жалба - "ГИС Варна" АД гр. Варна, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител адв. Мурджев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да приеме, че РА № 031202901/27.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 516/20.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, е нищожен, съдът е счел, че той е издаден от некомпетентен орган. На първо място съдът правилно е приел, че приложимият процесуален ред за извършване на ревизията е по чл. 119 ДОПК в ред. му в сила до 1.01.2013 г. /изм. ДВ, бр. 82/2012 г./ предвид разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 1.01.2013 г. се довършват по досегашния ред. Процесното ревизионно производство е започнало със ЗВР от 20.08.2012 г. На следващо място административният съд е счел, че издателят на РА - Албена Гецова Неделчева, главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна е некомпетентен, тъй като органът, който е издал ЗОКО № К1202901/27.12.2012 г. - Богомил Симеонов Стойков, Началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна - не е притежавал правомощия да определя компетентен орган за издаване на ревизионен акт. Счел е, че съгласно заповед № Д-1599/1.11.2012 г. на и. д. Директора на ТД на НАП Варна и предхождащата я заповед № Д-931/4.07.2011 г. на директора на ТД на НАП Варна са определени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и чл. 119 ДОПК органи по приходите, които да определят компетентни органи за издаване на ревизионен акт, както и съответно на основание чл. 112, ал. 2 ДОПК органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии. Съгласно тези заповеди съдът е отчел, че правомощията на Богомил Симеонов Стойков, издател на ЗВР и ЗОКО в процесното ревизионно производство, са ограничени на териториален принцип, в случая по отношение на Стойков - само до ИРМ Русе. Отчитайки, че седалището на ревизираното лице е в гр. Варна, първоинстанционният съд е приел, че издателят на ЗВР и ЗОКО е действал извън предоставената му териториална компетентност. Липсата на компетентност на органа за определяне на компетентен орган за издаване на РА спрямо ревизираното лице предпоставя и липса на компетентност на издателя на РА, поради което последният е прогласен за нищожен. Обжалваното решение е неправилно. Фактите и обстоятелствата във връзка с издаване на заповедите, касаещи определянето на компетентни органи за всеки от етапите на процесната ревизия са установени безспорно и пълно от съда. Обсъден е приложимият процесуален закон. Съдът е достигнал до незаконосъобразни изводи поради неправилно тълкуване на приложимия процесуален закон. Не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на териториалната дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на ФЛ и ЮЛ, чийто постоянен адрес или седалище се намират в част от територията или определен регион на поверената му дирекция. С акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. С този акт териториалният директор не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 от ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от директора акт /заповед/ за определяне по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. С оглед изложеното касационният съд намира, че с цитираните по-горе заповеди териториалният директор на ТД на НАП Варна не е ограничил по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите. Определените органи по приходите са компетентни за цялата територия на ТД на НАП Варна, поради което заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган, издадени от Богомил Симеонов Стойков, са издадени от надлежно оправомощено лице по смисъла чл. 112, ал. 2 и 119, ал. 2 ДОПК. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,