Решение № 10925 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2010 г.

Решение № 10925 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница "Аерогара София" чрез процесуалния представител юрк. Станимир Алексиев срещу решение № 766/6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1745/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 546/07.10.2008 г. на началника на същата митница, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. София за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 08BG005102Н0011620/01.03.2008 г. само върху стоки по позиции 13, 17, 18, 21, 22 и 29, и определено публично държавно вземане в размер на 3 845,22 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва считано от датата на вноса, както и е постановено задължение за административния орган да възстанови по с/ка на дружеството в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение сумата 3 846 лв., представляваща внесен депозит по ЕАД. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София в депозираното по делото писмено възражение от процесуалния представител адв. Айдарова, я оспорва по подробно изложени съображения. От същата е постъпила жалба срещу определението за разноски, в частта с която не е уважено искането за присъждане на сумата 144, 50 лв., претендирани разноски за извършени преводи. Претендира за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на Митница "Аерогара София" и правилност на обжалваното съдебно решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила, а по отношение жалбата на дружеството за претендираните разноски, взема становище за основателност на искането, като направено своевременно и като отговарящо на условията на чл. 143 АПК. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия тричленен състав счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество, и двете са неоснователни. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна съдебна инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд е обсъдил представения като доказателство договор за международна покупко-продажба от 11.12.2006 г. между "Фазил Текстил Юрюнлери" - Истанбул - продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - купувач, приемайки че се касае за рамков договор за определен срок на действие, за неопределени по вид и брой стоки на обща стойност, определена в договора като горна граница, като постигнатите договорености се считат за окончателно приети с издаването на търговска фактура. Представената към процесния ЕАД фактура е обсъдена от съда, като е установено, че стойността съвпада с посочената в митническата декларация. Тези стоки са включени в счетоводните документи на вносителя - дневник за покупките и видно от представения РА № 2000805013/12.02.2009 г., който е влязъл в сила, е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит като с ревизията не се коригират декларираните данни и резултати по СД за данъчния период м. 03.2008 г., в която е отразена фактурата по осъществения внос с процесното ЕАД. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по чл. 30, § 1, буква "в" от Митническия кодекс на Общността. Обсъждайки и другото правно основание за издаване на решението - разпоредбата на чл. 30, § 2, б. "б" и "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митническия кодекс на Общността, съгласно която митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите, съдът е констатирал, че по делото липсват данни, а и не са изложени мотиви в тази насока в оспореното решение на митническия орган, какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки в Общността, респективно за България, тяхната единична цена, както и данни за свързаността на лицата по конкретната сделка. Обжалваното решение е правилно. Няма спор, че международния договор за покупко-продажба от 11.12.2006 г. е рамков и в него е посочена горната граница на общата стойност на стоките, които могат да бъдат продадени на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Отделните цени на стоки, предмет на внос от посоченото дружество съгласно договореностите в чл. 3 от договора, се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури, които са осчетоводени от получателя и с влязъл в сила РА на органите по приходите, резултатът по ЗДДС не е коригиран за този данъчен период - м. 03.2008 г. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Освен това, по делото са представени доказателства за плащане по фактурата на вноса и с това се установява факта на реално получаване на стойността на стоките по фактурата. Установено е по несъмнен начин, че в счетоводството на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД тази сума е осчетоводена и съответства на декларираните стойност, а от приложения по делото РА № 2000805013/12.02.2009 г. се установява, че за данъчен период м. 03.2008 г. не е извършена корекция относно ползвания данъчен кредит по данъчна фактура към ЕАД за процесния внос. В касационната жалба на административния орган не се спори, че дружеството е внесло стоките от Турция и стойността е установена с фактури за извършените покупки, но се твърди, че дружеството-вносител не е представило всички документи, изискани от митницата, които да опровергаят възникналите съмнения за декларирана занижена митническа стойност. Представените международен договор и износна митническа декларация според касатора не са достатъчни, а представената по делото извадка от системата ТРИМИС касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период по време на процесния и това обосновава определянето на митническата стойност по чл. 36 ЗМ и чл. 30 от Митническия кодекс на Общността чрез предвидените в тях заместващи методи. Единственото доказателство, което митническите органи са използвали за промяна на митническата стойност е извадката от системата ТРИМИС, която правилно първоинстанционният съд не е кредитирал поради това, че тя установява съпоставяне на внесени стоки в България за период - началото или средата на 2007 г., а процесният внос е от месец март 2008 г. Правилно съдът е констатирал, че по делото няма доказателства какво е общото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки в Общността по същото или приблизително същото време на несвързани с продавачите лица, както се изисква от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респ. чл. 30, т. 2, б. "б" и "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета (Митническия кодекс на Общността). Това обстоятелство е следвало да се докаже от административния орган, издал обжалвания акт, който е определил митническата стойност на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3, а не по чл. 35 ЗМ. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за промяна на митническата стойност. Като е изложил в този смисъл мотиви, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е жабата на дружеството срещу определението за разноски на първоинстанционния съд, в което не е присъдена претендирана сума в размер на 144, 50 лв. за превод на представени от тях документи и в тази част решението също следва да бъде оставено в сила, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази част от решението. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължи присъждане на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита от адв. Айдарова в размер на 150 лв., за което са представени разходни документи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,