Решение № 674 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2009 г.

Решение № 674 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Павлинка Деянова Радонова от гр. София, чрез пълномощника адв. Койчева против решение № 8 от 20.02.2009 г. по адм. дело № 4950/2007 г. на Административен съд - София град, II -ро административно отделение, 32 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областен управител на Област - София, в частта относно имот № 205. Касаторката излага, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, поради това, че съдът не е съобразил съдебно - техническата експертиза, че ПНИ не съответства на помощния план приет през 1996 г., в който е отреден имот от 1031 кв. м., а с ПНИ е отреден имот № 205 от 421 кв. м. Твърди, че ПНИ не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като е предвидена улица тупик с ширина 12 м. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отменена заповедта на областния управител. Ответникът - областен управител на Област - София редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Илия Кръстев Велинов и Иван Григоров Кръстев, редовно призовани не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че правилно са установени фактическите обстоятелства по делото и е постановено правилно решение. Излага, че площта на възстановения имот по измерение е 1031 кв. м., а с плана за новообразуваните имоти за обезщетение, поради предвиждането на път са определени 765 кв. м., а 421 кв. м. са отредени за възстановяване като имот с № 205, за който жалбоподателката претендира реално възстановяване на 2000 кв. м., в съответствие с решението на ПК. Смята, че не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, поради и което предлага, обжалваното решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 8 от 20.02.2009 г. по адм. дело № 4950/2007 г. на Административен съд - София град, II -ро административно отделение, 32 състав, е отхвърлена жалбата на Павлинка Деянова Койчева срещу заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областен управител на Област - София, в частта за имот № 205,с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на м."Чоланица", м. "Умни дол", землището на с. Долни Лозен и в. з. "Чикерица", землище на с. Горни Лозен, район "Панчарево", Столична община. Административният съд е приел, че по отношение на процесния имот № 205 не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ и регистъра към него и правилно този имот е отразен в плана, както и правилно е предвидено изграждането на път в съответствие с чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, който в случая с ПНИ е отреден имот № 528, а имоти № 208 и № 209 са записани на бивши собственици с възстановена собственост. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК е постановил правилно решение, събрал е относимите към спора доказателства, направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон, поради което не са налице отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на претендирания от касаторката имот от 2,000 дка, представляващ - нива, находяща се в м. "Пешуница" /която е част от м."Чикерица"/, землището на с. Горни Лозен, с решение № 1338 от 28.04.1995 г. на Поземлена комисия - с. Лозен е признато право на собственост на нейния наследодател Добри Стойков Топалов, като земеделска земя в терен по § 4 от ЗСПЗЗ. От назначената по делото съдебно - техническа експертиза /основна и допълнителна/, се установя, че признатия имот на наследодателя на касаторката по помощен план е отразен като имот № 160 с площ от 1031 кв. м. С одобряването на ПНИ имотът е отразен с № 205 и с площ от 421 кв. м., а разликата от 765 кв. м. до признатите права на наследодателя бивш собственик, са включени в имот № 528 отреден за път - тупик с ширина 12 метра. Установено е също така, че съседните имоти № 208 и № 209, които са били включени в имот № 160 по помощния план, са отразени в ПНИ за наследници на Стойка Кръстева Перункина /Къньова/, на която е било възстановено право на собственост върху нива от 1,400 дка. При тези данни правилни са изводите на съда относно законосъобразността на ПНИ и че процесния имот е отразен правилно в ПНИ и частта от 765 кв. м. е включена в път-тупик, за която е предвидено обезщетение за собственика. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици. В случая процесния имот № 205 правилно е отразен в ПНИ, като площта е съобразена от една страна с възстановените права на друг бивш собственик, за който са предвидени имоти № 208 и № 209, а частта от 765 кв. м. е включена в задънен път в съответствие с чл. 28, ал. 5, изр. 3 ат ППЗСПЗЗ. Правилни са изводите на съда по отношение липса на нарушение на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, след като за процесните имоти е осигурен достъп до улица или път в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в която връзка са и указанията дадени с т. 2.5 и т. 2.7 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на министъра на земеделието и горите /заповед № РД-02-14-454 от 28.08.2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, относно изискванията към плановете на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Указани са и минимални изисквания за осигуряване достъп до имотите, а в конкретния случая се отнася до задънен път с дължина повече от 100 метра, за който се изисква минимална ширина от 3,5 м. и да завършва с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осевата линия не по-малко от 10 м. Неоснователни са възраженията на касаторката относно необходима ширина от 6 метра, като се позовава на заключението на СТЕ. Цитираната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и размер на улица или път от 6 м. в заключението на СТЕ е неправилно и не съответства на материалния закон. Съобразяването на изискванията по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от решаващия съд при предвиждане с ПНИ на задънена улица или път в случая е правилно и не обосновава извод за нарушение на материалноправни разпоредби. Предвиждането на улица или път за имоти по одобрен ПНИ, следва да бъде направено именно при изготвянето и одобрението на плана от областния управител в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, каквото в случая правилно е осъществено. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,