Решение № 317 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2009 г.

Решение № 317 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано по жалба на Недко Борисов Аладжов, гражданин на Русия, против заповед рег. № 1973/9.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково с развити доводи, че е издадена в противоречие със събраните писмени доказателства и в нарушение на материалния закон. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваната заповед на Недко Аладжов са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години" на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода. Обоснована е и с предложение рег. № 14436/9.07.2009 г. на н-к гр. "Миграция" в отд. "ООРП" при ОД на МВР - Хасково, изготвено въз основа на проверка по подадена от лицето молба за издаване на "разрешение за пребиваване" на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗЧРБ. Тази проверка е установила, че за периода 1993 - 2008 г. Аладжов е осъждан многократно (общо на 15 години и 6 месеца "лишаване от свобода") за извършени умишлени престъпления по чл. 195, ал. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК, а именно, за кражба рецидив с отегчаващи обстоятелства, грабеж и кражби, както и за държане на незаконно оръжие. Въз основа на тези данни е направен извод, че чужденецът представлява опасност за обществения ред, има опасност да извърши друго престъпление с оглед на досегашното си криминално минало, нарушил е изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, пребивава в страната с неуреден статут и без осигурена издръжка, има вероятност да се укрие. Според съда, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на приложимия закон. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, за което законодателството в Република България предвижда над три години лишаване от свобода, е безспорно доказано. Последното представлява основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, за което се налага "забрана за влизане в РБългария", при условията на чл. 42з от ЗЧРБ. Наред с това на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ - "експулсиране", тъй като присъствието му в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. В тази част заповедта не следва да съдържа фактически основания (мотиви), според специалното правило на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ. Наред с това такива са посочени в предложението, по което обжалваната заповед е издадена, като се свеждат до причините за налагане на мярката по чл. 42з от ЗЧРБ. Наличието на основания за налагане на принудителната административна мярка "експулсиране" не се и оспорва от чужденеца, единственото възражение за нейната необоснованост е в посока, че към настоящия момент Аладжов е подсъдим за тежко умишлено престъпление по чл. 196 от НК и с оглед на защитата си следва да присъства в съдебната зала. Това обстоятелство е ирелевантно за спора, както и въпросите, имащи отношение към отказа да се получи разрешение за постоянно пребиваване. По изложените съображения жалбата не подлежи на уважаване и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,