Решение № 5624 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2009 г.

Решение № 5624 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на разпореждане № 3663 от 03.09.2008 г., постановено по адм. дело № 2312/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, потвърдено с определение № 13361 от 05.12.2008 г., постановено по адм. дело № 13012/2008 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата, като фактическо основание за отмяна е посочено, че частната жалба на настоящия молител против разпореждането на Варненския административен съд е следвало да бъде разгледана от тричленния състав на ВАС в открито съдебно заседание, по реда на чл. 160, ал. 2, във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, като с произнасянето си в закрито заседание съдът е нарушил правото му на защита в процеса. На второ място се твърди, че Административният съд Варна е следвало да се произнесе по първоначалното искане на молителя по същество, което би му дало право на жалба по същество, като постановявайки разпореждането си съдът му е нарушил правата, тъй като определението на ВАС не подлежи на обжалване. Освен това липсва и произнасяне по искането му за отвод на всички съдии, с което също са му нарушени правата. На посочените основания се иска отмяна на разпореждането на Варненския административен съд, съответно на определението на тричленния състав на ВАС. Ответникът - председателят на Административен съд - Варна не взема становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането на Варненския административен съд, предмет на искането за отмяна, съдът е приел, че заявеното по реда на чл. 250 от АПК искане за отмяна на неоснователни действия на администрацията на съда - да приеме заплащане на държавна такса в брой е недопустимо, поради липса на правен интерес. С определение № 13361 от 05.12.2008 г., постановено по адм. дело № 13012/2008 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, разпореждането е оставено в сила, като съдът се е произнесъл в закрито заседание. Именно разглеждането на делото в закрито съдебно заседание е посочено като основание за исканата отмяна, по чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице посочените хипотези. Правилно съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание, като за него липсва задължение за насрочване на делото по частната жалба на настоящия молител против разпореждането на Варненския административен съд в открито съдебно заседание. Това е така, тъй като производството пред Варненския административен съд се е развило по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 253, ал. 1 от АПК по искането, заявено по посочения ред, съдът се произнася с разпореждане, което съгласно нормата на чл. 254, ал. 1 от АПК подлежи на обжалване в тридневен срок от издаването му от посочените лица и при посочените условия. Съгласно чл. 254, ал. 2 от АПК, жалбата против посочената категория разпореждания се разглежда по реда на глава тринадесета от АПК и не спира изпълнението. Следователно приложимият ред за обжалване е регламентиран в глава тринадесета - чл. 229 и сл. от АПК. Съгласно приложимата норма на чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго, т. е. разглеждането на жалбите в открито съдебно заседание е изключение от общия ред, като преценката затова е право на съда, а не е негово задължение. В случая съдът е преценил, че не са налице основания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С посоченото не е осъществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което страната неправомерно да е била лишена от възможността да участва в делото и не са нарушени нейните права. В случая не са налице основанията на чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 160, ал. 2 от АПК, както се твърди в искането за отмяна. Приложим е реда за обжалване, предвиден в чл. 254 , препращащ към реда по глава тринадесета от АПК. Що се касае до оплакването, че Административният съд - Варна е следвало да се произнесе по първоначалното искане по същество, което би му дало право на жалба по същество, както и относно липсата на произнасяне по искането му за отвод на всички съдии, същите са оплаквания за неправилност на актовете на съда по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а не съставляват отменителни основания по чл. 239 от АПК . По реда на извънредното производство по чл. 237 от АПК не могат да бъдат разглеждани касационни отменителни основания. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна на предявеното основание по чл. 239, т. 5 от АПК и следва да бъде оставена без уважение. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав