Решение № 273 от 30.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103577/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Мини М.-изток” ЕАД срещу решение № 159/03.05.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 240/2023 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 10/19.01.2023 г. по гр. дело № 689/2022 г. на Радневския районен съд, са уважени предявените от В. З. В. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 33/14.09.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „ръководител отдел в промишлеността – електрооборудване и автоматизация” в Отдел „Електрооборудване и автоматизация“ при ответното дружество-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 29 144.77 лв., представляваща нетен размер на обезщетението за оставането му без работа през периода 30.09.2022 г. - 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2022 г. до окончателното `и изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) служителите от ръководството на предприятието, които са били преназначени от новия изпълнителен директор на нова ръководна длъжност, поради структурни промени в предприятието, довели до заличаване на предходната длъжност и вливането и в нова такава, част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ ли са; и 2) изменението на трудовото правоотношение със заварен ръководен служител, наложено от структурни промени, довели до изменение на длъжността, представлява ли подбор на нов ръководен екип от страна на новия изпълнителен директор. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа и съображения за очевидна неправилност на част от решаващите изводи на въззивния съд, с което навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Насрещната страна – ищецът В. В., в отговора си на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Ищецът от 28.03.2022 г. е заемал при ответника процесната длъжност „ръководител отдел електрооборудване и автоматизация”, която е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. На 29.09.2022 г. на ищеца е връчена при отказ процесната заповед № 33/14.09.2022 г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника-работодател, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Изпълнителният директор И. Ч. е вписана в Търговския регистър на 31.01.2022 г. и е сключила договор за възлагане на управлението на ответното ЕАД на 07.02.2022 г. Налице е и бизнес-програма на дружеството за периода 2022-2026 г. Към датата на започване изпълнението на договора за управление – 07.02.2022 г., ищецът е работел на друга длъжност „ръководител звено автоматизация“ в отдел „Електрооборудване“. С допълнително споразумение №... г. към трудов договор №.... г. ищецът е преназначен от изпълнителния директор И. Ч., от тази длъжност на новата – процесната ръководна длъжност „ръководител отдел в промишлеността – електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Електрооборудване и автоматизация“. Била е извършена промяна в структурата на ответното дружество, при която Звено „Автоматизация“ и Отдел „Електрооборудване“ се сливат в новия Отдел „Електрооборудване и автоматизация“, като новата структура е одобрена на 16.02.2022 г. от Съвета на директорите на дружеството. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че след преназначаването му на новата ръководна длъжност в ответното дружество, ищецът вече не е част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, а ищецът вече има идентичен статут с новоназначените от изпълнителния директор И. Ч. ръководни кадри, спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. от 2 КТ не принадлежи на същия изпълнителен директор по време на действие на сключения договор за възлагане на управлението. За този свой решаващ извод окръжният съд е изложил съображения, че законът не предвижда възможност за прехвърляне на потестативното право по чл. 328, ал. 2 от КТ, и за новата ръководна длъжност, на която е назначен служителя от изпълнителния директор по време на действието на договора за възлагане на управлението. Съдът е изтъкнал, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ предоставя на управителя голяма свобода за прекратяване на трудовото правоотношение, без мотиви и по лична преценка, поради което следва да се тълкува стриктно, а не разширително. В този смисъл управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на основание чл. 328, ал. 2 от КТ служители от ръководството на предприятието, които той е назначил при действието на този договор за управление. Позовавайки се на решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, въззивният съд е посочил, че е налице възможност в рамките на срока по чл. 328, ал. 2 от КТ управителят да прекрати на това основание трудовото правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция, защото единствено в този случай трудовото правоотношение не възниква по волята на управителя, тъй като работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място, при проведения конкурс, лице. Посочил е и че съгласно решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде прекратено трудовото правоотношение на лица, назначени от управителя при предишния му мандат, при сключване на нов договор за управление със същия управител. Въззивният съд е приел, че изпълнителният директор обаче няма потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ на лице, което той е назначил на ръководна длъжност при действието на договора за управление. Приел е, че и в случая разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, относно сключването на договора за управление, следва да се тълкува, в смисъл на еднократност на правото по отношение на заварените ръководни служители, с цел да се даде възможност на управителя да подбере нов екип от сътрудници, за постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието. При така изложените съображения въззивният съд отново е посочил, че изпълнителният директор на ответното дружество не е разполагал с потестативното право по чл. 328, ал. 2 от КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на процесната ръководна длъжност „ръководител отдел в промишлеността – електрооборудване и автоматизация“, на която той е бил назначен от същия изпълнителен директор и по време на действие на същия договор за възлагане на управлението. В заключение въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за отмяна на уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед № 33/14.09.2022 г. на изпълнителния директор, е основателен и правилно е уважен от първата инстанция. В тази връзка въззивният съд е обсъдил и е намерил за неоснователни оплакването и доводите във въззивната жалба на ответното дружество, че ищецът не бил новоназначен служител в ръководния екип на дружеството, а бил заварен ръководен кадър, като първоначално изпълняваната от него длъжност включвала в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е бил преназначен, и не била налице нова длъжност, поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В тази връзка съдът е посочил, че действително, с допълнително споразумение от 26.02.2015 г. ищецът е бил назначен първоначално на ръководната длъжност „ръководител звено автоматизация“ към Отдел „Електрооборудване“, а с допълнителното споразумение от 28.03.2022 г. ищецът е преназначен на процесната длъжност „ръководител отдел електрооборудване и автоматизация“. Съдът е изтъкнал обаче, че от старата и новата структура на предприятието се установява, че ръководителят на Звено „Автоматизация“ е бил подчинен на ръководителя на Отдел „Електрооборудване“, а след промяната в структурата и сливането на двете звена, ръководителят на Отдел „Електрооборудване и Автоматизация“ е подчинен директно на заместник на изпълнителния директор, което означава, че е създадена нова длъжност, която обединява функциите на ръководителите на Отдел „Електрооборудване и на Звено „Автоматизация“. По тези съображения съдът е приел, че не отговаря на фактите по делото твърдението на ответника-работодател, че не била налице нова длъжност, а само изменение на съществуващата длъжност, която е заемал ищецът. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените правни съображения и изводи в мотивите към обжалваното въззивно решение, вторият правен въпрос, поставен от касатора (изменението на трудовото правоотношение със заварен ръководен служител, наложено от структурни промени, довели до изменение на длъжността, представлява ли подбор на нов ръководен екип от страна на новия изпълнителен директор), не е обуславящ тези изводи и съображения на въззивния съд, поради което и въпросът не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото постановката на този въпрос предпоставя само изменение на заварената ръководна длъжност, докато въззивният съд изрично е отрекъл наличието на тази хипотеза по делото, като е приел, че в случая не е налице само изменение на старата ръководна длъжност на ищеца, а е била създадена нова ръководна длъжност, на която ищецът е бил преназначен. С изложените от него правни съображения и изводи, въззивният съд е дал отрицателен отговор на първия поставен от касатора материалноправен въпрос (служителите от ръководството на предприятието, които са били преназначени от новия изпълнителен директор на нова ръководна длъжност, поради структурни промени в предприятието, довели до заличаване на предходната длъжност и вливането и в нова такава, част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ ли са), поради което този въпрос удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Както и сам касаторът сочи, съгласно установената практика на ВКС (решение № 16/2001 г. по гр. д. № 666/2001 г., решение № 844/2001 г. по гр. д. № 1863/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. и др.), през времето, докато трае сключеният договор за управление, управителят не може да уволнява на основание чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от ръководството на предприятието, които самият той е назначил. Това следва от целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ – да се даде възможност на управителя в рамките на 9- месечния срок от започване изпълнението на договора за управление да подбере нов ръководен екип, за да постигне поетите с бизнес-програмата задачи и цели за ефективно управление на предприятието. При положение, че след започване изпълнението на договора за управление той сам и по своя преценка е назначил дадено лице на ръководна длъжност, управителят вече е осъществил подбора на това лице и не разполага с потестативното право по чл. 328, ал. 2 от КТ да го уволни на това основание (може да го уволни на друго основание по КТ, ако е осъществен фактическият му състав), като за това е без никакво значение дали това лице е новоназначено на ръководната длъжност или е било преназначено от друга, включително – също ръководна длъжност, която то е заемало дотогава в предприятието. Същественото в тези случаи е, че след началото на изпълнението на сключения от него договор за управление, управителят е извършил своята преценка и е назначил, респ. – преназначил е по своя воля съответния служител в ръководството на предприятието. С оглед това практиката на ВКС (решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) установява изключението, че управителят може законосъобразно да прекрати на основание чл. 328, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция, защото единствено в този случай трудовото правоотношение не възниква по волята и по преценка на управителя, а по силата на закона и, изпълнявайки функциите от името на предприятието-работодател, управителят е длъжен да встъпи в трудовото правоотношение с лицето, класираното на първо място при проведения конкурс (чл. 96 от КТ). Такова или подобно произтичащо от закона задължение няма за управителя (изпълнителния директор) във визираната в разглеждания правен въпрос (респ. – и установената по делото) хипотеза – при извършено от него преназначаване на служител от една ръководна на друга ръководна длъжност, вследствие на структурни промени, осъществени след сключването на договора за управление, тъй като преценката дали да сключи допълнително споразумение към трудовия договор за това преназначаване е на управителя (изпълнителния директор), по време на действието на сключения с него договор за управление. Породи това, за тази хипотеза, визирана в правния въпрос, е изцяло приложима цитираната по-горе практика на ВКС, обективирана в решение № 16/2001 г. по гр. д. № 666/2001 г. и решение № 844/2001 г. по гр. д. № 1863/2000 г. на ІІІ-то гр. отд., съгласно която, при изпълнението на договора за управление управителят не може да уволнява на основание чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от ръководството на предприятието, които самият той е назначил. Както вече беше посочено, тази практика на ВКС е изцяло съобразена с целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, а също и с целта на сочените в изложението на касатора разпоредби на чл. 17, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), които задължават сключилия договора за управление управител/изпълнителен член да постигне заложените показатели в одобрената бизнес- програма. Поради това, нито тези разпоредби от ЗПП, нито изтъкваната от жалбоподателя съвременна динамика в процесите на вътрешна реорганизация на публичните предприятия налагат промяна или осъвременяване на тази константна практика на ВКС, по смисъла на разясненията, дадени с т. 4 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Именно с тази, актуална и понастоящем практика на ВКС, са изцяло съобразени решаващите правни изводи на въззивния съд, че след преназначаването му на новата (процесната) ръководна длъжност, ищецът вече не е част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, а ищецът вече има идентичен статут с новоназначените от изпълнителния директор И. Ч. ръководни кадри, спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. от 2 КТ не принадлежи на същия изпълнителен директор по време на действие на сключения договор за възлагане на управлението. Следователно, касаторът неоснователно поддържа очевидна неправилност на тези решаващи правни изводи в обжалваното решение, тъй като те са съобразени с практиката на ВКС, респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК; не е налице и никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство по делото, в размер 2 610 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение