Решение № 2452 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2020 г.

Решение № 2452 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Пловдив, срещу решение № 1527 от 13.08.2020 г., постановено по административно дело № 697/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Е. Милев – районен прокурор в Районна прокуратура - Пловдив, е отменена Заповед № РП-66 от 27.02.2020 г., издадена от Ч. Грошев - административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Пловдив. По съображения за нарушения на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг по същество, с което подадената срещу процесната заповед жалба се отхвърли като неоснователна. Ответникът по касация Е. Милев, действащ чрез пълномощника адвокат К. Николов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага тя да се отхвърли, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № РП-66 от 27.02.2020 г., издадена от административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Пловдив, с която на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ на Е. Милев – районен прокурор в районна прокуратура – Пловдив, е наложена административна мярка "обръщане на внимание" за допуснати от него нарушения по организацията на работата му по пр. пр. № 12244/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив (ДП № 176/2015 г. по описа на II-ро РУ на МВР гр. Пловдив). В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че с бездействието си в периодите 02.11.2017 г. – 30.01.2018 г. (2 месеца и 28 дни) и 24.07.2018 г. – 03.01.2019 г. (5 месеца и 10 дни) прокурор Милев е допуснал нарушение на организацията на работата по прокурорската преписка, с оглед факта, че през тези периоди делото е престояло на доклад при него, като в същото време са изготвяни искания за удължаване на срока на разследването, без реално да са извършвани действия от негова страна. Според административния ръководител налице е пропуск в работата на прокурора, изразяващ се в недостатъчно упражнен контрол във връзка с организацията на работата му по пр. пр. № 12244/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив (ДП № 176/2015 г. по описа на II-ро РУ на МВР гр. Пловдив). За да уважи жалбата срещу заповедта, Административен съд - Пловдив е приел, че тя е издадена в противоречие с материалния закон, както и не съответства с целта на закона (отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК). Като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е направил извода, че не се установява по безспорен и несъмнен начин прокурор Милев с бездействието си неоправдано да е забавил производството по пр. пр. № 12244/2014 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, респ. не е доказано негово виновно поведение, което да е основание за налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Според съда при постановяването на обжалвания акт административният ръководител на Районна прокуратура - Пловдив не е изследвал въпроса какви факти и обстоятелства са довели до допускане на твърдяното нарушение. Първата инстанция е обосновала извод, че забавянето се дължи на обективни фактори, а не на виновното поведение на прокурора, който е организирал работата си и е изпълнил задълженията си да обезпечи своевременно, законосъобразно и успешно извършването на дължимите процесуално-следствени действия по изготвяне на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), имал е дължимото активно поведение при извършване на процесуално-следствени действия по обсъжданата преписка, като е проявил процесуална активност, свързано с даване на указания до разследващия орган, което изключва вмененото му отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения по образуването и движението на прокурорската преписка и досъдебното производство. Съдът е преценил, че не е доказано от страна на издателя на заповедта за налагане на посочената мярка, виновно поведение от прокурор Милев, изразяващо се в бездействие, което да е довело до неоправдано забавяне на възложената му преписка. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторовите твърдения за противното не се установяват от доказателствата по делото. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на заповедта за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обсъдени са приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се в тях информация, като е съобразено значението им за изхода на спора. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че заповедта на административния ръководител на Районна прокуратура - Пловдив не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 327, ал. 1 ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им. При налагането на тази вътрешноорганизационна мярка, имаща дисциплиниращ и превантивен ефект, следва да се вземат предвид не само данните относно срочността при изпълнението на служебните задължения, а е необходимо да се направи цялостна преценка на всички относими обстоятелства във връзка с причините за забавянето на производството, натовареността на магистрата, организацията на работата му и професионалното му поведение. Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата, а не на наличието на други обективни причини, сред които с особено голямо значение са евентуалната висока служебна натовареност и фактическата и правна сложност на разглежданите дела. Прилагането на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ е възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по образуването и движението на делата или по организацията на работата. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се на обективни фактори, а не на виновно поведение, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Административен съд - Пловдив правилно е приел, че предприетата по отношение на прокурор Милев мярка е наложена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и при несъответствие с целта на закона. От съществено значение в случая са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на прокурора и липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски с оглед обема на натовареност. Съдът е взел предвид доказаната висока натовареност на Милев, която е над средната за районната прокуратура и за страната през периода 2017 г. - 2019 г., като видно от данните по делото прокурор Милев има индекс за натовареност за проверявания период 3, 61 (3, 13 за 2017 г., 3, 83 за 2018 г. и 3, 88 за 2019 г.), при средна за Районна прокуратура - Пловдив: 3, 09 за 2017 г., 3, 45 за 2018 г. и 3, 34 за 2019 г. и при средна натовареност на прокурор в страната 2, 98 за 2017 г., 3, 27 за 2018 г. и 3, 09 за 2019 г. Предвид посочените данни, както и с оглед представените справки за образувани и решени бързи производства, брой участия в съдебни заседания и показанията на разпитания в съдебното производство свидетел Йосифов – прокурор в Районна прокуратура - Пловдив се установява една висока натовареност на прокурор Милев през относимите периоди. Следва да бъдат отчетени също така факта, че досъдебното производство е било преразпределяно няколкократно на различни наблюдаващи прокурори, което е допринесло за наличие на проблеми при ритмичното водене на разследването, както и обстоятелството, че през относимите периоди и. ф. административен ръководител на Районна прокуратура - Пловдив е уважил пет искания на наблюдаващия прокурор за удължаване на срока за разследване. През релевантния период Милев е бил отговарящ за група "Бързи производства" при Районна прокуратура - Пловдив, работата в която се отличава с висок интензитет, като това обстоятелство, ведно с ползвания платен годишен отпуск, са посочени от ответника по касация като основни причини за непредприемането на процесуални действия по движението на производството през посочените периоди. Следва да се имат предвид и представените атестационни формуляри, от които се установява, че прокурорът е получил атестационна оценка "много добра". Високото качество на извършената от него работа се установява от представената справка за броя върнати от съда дела, наблюдавани от прокурор Милев, както и факта, че за периода 2017 г. - 2019 г. няма оправдани лица по внесените от него обвинителни актове в съда. Всички тези обстоятелства не се оспорват от касатора, както се установява и от изложените в касационната жалба твърдения и доводи. Дисциплинарната мярка по чл. 327 ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Прилагането й предполага тенденция при допускането на нарушения при организацията на работа на магистрата, а не изолиран случай, какъвто е настоящият. За да бъде направен извод, че конкретното нарушение е израз на лоша организация на работата, е необходимо извършването на обобщена преценка за поведението на магистрата във връзка с работата му. С оглед горепосочените обстоятелства приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство, което е образувано 2014 г. и е продължило към момента на издаване на процесната заповед, както и на цялостното професионално поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. При така установеното от фактическа страна съдът е достигнал до правилния извод, че забавянето по досъдебното производство през посочените периоди се дължи на обективни фактори, а не на виновното поведение на Милев, който се споделя от настоящата касационна инстанция. Както правилно е приел първоинстанционният съд, констатираното неспазване на сроковете не се дължи на лоша организация на работата на магистрата, а на обективни причини. С оглед на това, че не е установено и доказано от страна на издателя на заповедта виновно неизпълнение от магистрата на служебни задължения, изразяващо се в бездействие, довело до неоправдано забавяне на възложената му преписка, или нарушения по организацията на работата му, и като се имат предвид причините за забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение, съдът обосновано е извел заключение, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, защото няма основание за прилагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Налице е и несъответствие между съдържанието на заповедта и целта на нормата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната заповед № РП-66 от 27.02.2020 г. на административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Пловдив е незаконосъобразно издадена, поради което я е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,