Решение № 7119 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2017 г.

Решение № 7119 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. М. Х. против решение № 14 от 9.03.2017 г., постановено по адм. д. № 13/2017 г. по описа на Административен съд гр. Т.. Касаторката не навеждат конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Т. отхвърля жалбата на Л. М. Х. против заповед № 3-01-10/9.01.2017 г. на кмета на О. Т., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателката е разпоредено да премахне незаконен строеж - едноетажна пристройка за обитаване, долепена до съществуваща едноетажна стопанска сграда, изградена в ПИ с идентификатор 73626.155.878 по кадастралната карта на гр. Т., местност "Д.". Решението постановено по отношение на конституирания като заинтересувана страна - В. М. Х. е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресат на заповедта е Л. М. Х.. В. М. Х. е подател на сигнала за незаконен строеж и съсобственик на земята, но не е извършител, нито собственик на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. Като лице съсобственик на недвижимия имот, върху който е изграден незаконния строеж В. Х. не е заинтересувано лице, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено негови законни права и интереси, нито му създава задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирана заинтересована страна по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на В. М. Х.. В останалата част решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката, която е съсобственик на имота, върху който е извършено незаконното строителство. В констативният акт изрично е посочено, че извършител на строежа е Л. Х. и в подаденото възражение същата не оспорва това, а сочи, че поради незнание не е предприела действия за издаване на разрешение за строеж. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. Със съставения констативен акт е установено съществуването на строежа, неговото местоположение и параметри. Предвид годината на изграждането му - 2013 г. са неприложими норми на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и строежът не е търпим. Следователно като приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон първоинстнационният съд постановява правилен съдебен акт. Твърдението в касационната жалба, че извършител на строежа е и дъщерята на жалбоподателката е неоснователно. Такива твърдения до приключване на първоинстанционното производство не са правени и доказателства в тази насока не са ангажирани. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,