Решение № 10670 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2011 г.
ВАСVI отделение23.07.2012 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/7.03.2011 г., постановено по адм. д. № 316/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10670 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 54/7.03.2011 г., постановено по адм. д. № 316/2010 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил оспорването, извършено с жалба на д-р Пламен Нейчев Латев, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Пламен Латев" гр. Павликени срещу Писмена покана изх. № 29-05-539/31.03.2010 г. на директора на РЗОК - Велико Търново за възстановяване на сумата 2 542,56 лв., заплатени от НЗОК/РЗОК на СИМП и СМДЛ, поради превишение от оспорващия изпълнител на определените му регулативни стандарти за първо тримесечие на 2009 г. Осъдил е д-р Пламен Нейчев Латев, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Пламен Латев" гр. Павликени да заплати на РЗОК - Велико Търново разноски по делото в размер на 450,00 лева. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Ж. Димова е подадена касационна жалба от д-р Пламен Нейчев Латев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "ИППМП д-р Пламен Латев" гр. Павликени с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи по правната същност на писмената покана и на регулативните стандарти, чието надвишение от страна на изпълнителя на медицинска помощ, е довело до издаване на процесния административен акт. По делото не е спорно, че между НЗОК гр. София, чрез директора на РЗОК гр. В. Търново и ЕТ "ИППМП д-р Пламен Латев" гр. Павликени е сключен Договор № 040430/20.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица. Въз основа на заповед № РД-09-1202/16.11.2009 г. на директора на РЗОК гр. В. Търново е възложено извършване на тематична финансова проверка на лечебното заведение за осъществяване контрол по изпълнение на регулативните стандарти за I-во тримесечие на 2009 г. По делото не е спорно, че жалбоподателят е запознат срещу подпис с направените при проверката констатации, обективирани в съставените Финансов протокол № ПМ/ф/ 102 от 17.11.2009 г. и Протокол за неоснователно получени суми № ПМ/ф/ 103 от 17.11.2009 г. и е подал възражение срещу тях пред Арбитражната комисия гр. В. Търново. В случая се касае за хипотезата на получаване на суми без правно основание, което не е в резултат на извършено нарушение по НРД-2006 г., и съответно, че разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006. Поради това процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми при извършена проверка по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, регламентиращи осъществяването на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори, не изисква разглеждане на възражението от Арбитражна комисия, но от друга страна, това процесуално действие няма правна стойност за настоящия спор и процедурата не се счита опорочена. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите и правни основания за издаване на акта. Неоснователен е доводът в касационната жалба за необсъждане от съда на възраженията на страната относно срока на съобщаване на РС за I-во тримесечие на 2009 г. В мотивите на обжалваното решение съдът изрично е отразил, че регулативните стандарти са съобщени на изпълнителя на медицинска помощ с протокол № 1 от 16.02.2009 г., което е станало срещу подпис на изпълнителя и той е имал възможност да съобрази техния размер в хода на оставащите месеци. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е проследил спазването на процедурата от страна на административния орган във връзка с извършването на финансова проверка на лечебното заведение. В заповедта са определени видът, обхватът и задачата на проверката, както и срокът, в който тя трябва да бъде извършена. В оспорената пред първата съдебна инстанция Писмена покана, административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за I-во тримесечие на 2009 г. по бланки МЗ-НЗОК № 4 на обща стойност 2 542,56 лв. В мотивите на процесния административен акт са описани фактите по спора и правното основание, обоснован е размерът на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата материалноправна разпоредба на чл. 37 от договора и т. 169 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. В чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е регламентирано осъществяването на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари - контрольори. Установената от тях при проверката щета на НЗОК, допусната от изпълнителя на медицинска дейност поради превишение на определените РС за I-во тримесечие на 2009 г. подлежи на възстановяване на основание чл. 37, ал. 3 от Индивидуалния договор № 040430/20.03.2009 г., подписан от жалбоподателя. Според текста на цитираната норма - изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,