Решение № 10974 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Л., чрез адв. Скачев, против Решение 1231 от 17.04.2024 г., постановено по адм. д. 701/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си представител адв. Иванов, поддържа касационната жалба. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ при МВР в съдебно заседание, чрез юриск. Иванова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Благоевград отхвърля жалбата на С. И. Л. против Заповед 513з-4636/23.05.2023г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ѝ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното ѝ правоотношениесъс СДВР на МВР. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Л., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо жалбоподателят е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че младши инспектор Л. на длъжността полицай в 01 група на сектор Метрополитен към отдел Охранителна полиция при СДВР, по време на ползване на платен годишен отпуск, извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". От събраните по делото доказателства е установено, че на 28.01.2023 г. около 14:10 ч., при извършване на рутинни проверки на установъчен пункт, находящ се на главен път II-19, 31 км., в района на бензиностанция Шел , гр.Разлог, е спрян лек автомобил Фолксваген Голф с peг [рег. номер], управляван от Л. и тя е тествана с техническо средство дрегер 7510, с инв. ARBA 0087, за наличие на алкохол в издишания въздух, като пробата е отрицателна. Отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба за наркотични вещества, но е дала кръвна проба за химически анализ, на която е извършена химическа експертиза установяваща наличие на метаболити на кокаина - бензоилектонин и метилекгонин естер. При проверката в багажника на автомобила, при резервната гума, е намерен черен найлонов плик, съдържащ суха тревиста маса. Извършено е претърсване и изземване на найлоновия плик от прокурор в Районна прокуратура Благоевград, ТО - Разлог в присъствието на поемни лица. Чрез тестване с нарко-полеви тест Canabispray е установено, че съдържанието на сухата тревиста маса с общо тегло 478 гр. е реагирала на марихуана. С. Л. е задържана за срок до 24 часа със Заповед 331зз-20/28.01.2023 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т, 1 от ЗМВР, продължено за срок до 72 часа с прокурорско постановление. По случая е образувано следствено дело 13/2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Благоевград за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 и по чл.354а,ал.3,т.1 от НК. Действията на младши инспектор Л. са станали достояние на неограничен кръг от граждани, чрез публикации в средствата за масово осведомяване. Следователно с поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме /т. 15/; държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява /т. 19/; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си /т. 20/; държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск /т. 28, б. б /, с което е уронен престижът на службата, като деянието на му става известно на други служители на МВР, на магистрати и на широк кръг от граждани чрез средствата за масово осведомяване, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ( чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР). В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Ето защо като прави извод, че служителят извършва, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд - Благоевград постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че е останало недоказано вмененото ѝ дисциплинарно нарушение, тъй като показанията на свидетелите, разпитани в хода на дисциплинарното производство, били взети в нарушение на чл.44, ал.2 от АПК. Тези показания с нищо не допълват или изменят фактическите констатации, послужили за издаване на процесната заповед, базирани основно на направените експертизи. Висящността на наказателното производство, образувано срещу Л. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за липса на собствени мотиви в обжалваното съдебно решение. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,