Решение № 6924 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2012 г.

Решение № 6924 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Орест" ООД гр. Свиленград, подадена чрез адв. Д. Павлова, против решение 996/02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2225/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. В жалбата се излагат подробно развити доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез процесуален представител - юрск. Петров, в писмено становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 16251100165/03.05.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 674/21.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта на непризнатия данъчен кредит в размер на 138 993,72 лв. и лихви в размер на 29 395,79 лв. Съдът е отхвърлил изцяло жалбата. За да постанови този резултат в рамките на правомощията си по чл. 160 ДОПК, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурните изисквания на ДОПК. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, и необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитни правила при извличане на правните последици от преценката на доказателствата. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОУИ", посочване на описаните в съдебния протокол извършени съдопроизводствени действия с цитиране заключение на вещо лице, описание на приложимите правни норми и обобщено заключение за законосъобразност на ревизионния акт. Решаващият съд е подходил формално като не е осъществил контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт в съответствие с чл. 98, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 от АПК, не е направил законосъобразни и обосновани правни и фактически изводи. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви конкретни доказателства приема, че не са налице реално извършени доставки по процесните фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД и "Еврошарк" ЕООД. Съдът на няколко пъти в решението си посочва, че основният мотив, поради който е отказано право на данъчен кредит, е липсата на реалност на доставките, защото не е установено доставчиците да са били собственици на продадените количества зърнени храни. Съдът обаче не е изложил собствени мотиви за този си извод. В решението подробно е описано установеното от приходните органи при насрещните проверки на доставчиците, с което се пресъздава идентично установената в РД, РА както и от данъчния директор фактическа обстановка. Така събраните доказателства, както и допълнително събраните доказателства в съдебната фаза на производството не са обсъдени заедно и поотделно от съда, въз основа на тях не са направени конкретни фактически изводи. Не само това, но съдът принципно и без основание е игнорирал всички доказателства, събрани в хода на административното и на съдебното производство, относно останалите обстоятелства, релевантни за правото на признаване на данъчен кредит - приемо-предаване, транспортиране на стоките и последващи облагаеми доставки с тях, вкл. и ВОД. В тази връзка по делото са представени и събрани значителен обем относими писмени доказателства - стокови разписки, товарителници, портални и кантарни книги, справки за наличности и др., както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Като не е обсъдил относимостта и значението на всяко от тези доказателства и доказателствени средства за правото на възникване на данъчен кредит по всяка конкретна доставки и за всеки отделен доставчик, поотделно и в съвкупност, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото и възможността на страна за адекватна защита, както и до постановяване на необоснован съдебен акт. Извеждането на фактически и правни основания със съдебното решение, съвпадащи с изводите на органа по приходите във всички случаи не освобождава съда от задължението, както да събира доказателства относно релевантните факти, така и в същото време да изложи мотиви кои и защо приема за доказани в съответствие с приложимото право. Същинските мотиви на съда, несъвпадащи с тези на приходните органи са теоретични, правно описателни, във връзка с предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. В решението липсват собствени фактически изводи, направени вследствие обсъждане на събраните доказателства и доказателствени средства. На следващо място, съдът не е обсъдил по никакъв начин и събраните доказателства - актове за прихващане и възстановяване /л. 1599 и сл. от делото/, които са издадени и влезли в сила преди 19.12.2007 г. и касаят периодите, включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, за които са установени задължения в обжалвания РА - конкретно относно доставките от доставчика "Еврошарк" ЕООД през 2007 г. Съдът необосновано е счел, че такива доказателства - АПВ, издадени преди 19.12.2007 г., липсват по делото, при което не е изложил мотиви и преценка на последиците за действителността на издадения ревизионен акт за периодите през 2007 г. Предвид липсата на мотиви по отношение на релевантни за спора доказателства, е налице неотстранимо в касационната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, относно обстоятелствата, релевантни за правото на признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Еврофокс" ЕООД и "Еврошарк" ЕООД - материална обезпеченост на доставчиците, прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки, транспортиране и съхранение, последващи облагаеми доставки. Следва да се извърши преценка на събраните доказателства за наличие на влезли в сила АПВ за периоди, за които в обжалвания РА са установени задължения по ЗДДС, както и да съберат доказателства за компетентността при възлагане на ревизията предвид възможността и необходимостта от прилагане на ТР № 1/25.06.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСК на ВАС. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основание по чл. 146 АПК. Досежно частта на съдебното решение, в която е отхвърлена жалбата на "Орест" ООД в частта на непризнатия данъчен кредит, на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, по фактура № 20131/17.07.2008 г., издадена от доставчика "Зърнени храни" АД, не се констатира порока - липса на мотиви. В тази част на акта си съдът е обсъдил относимите доказателства и направил съответните фактически и правни изводи. Не са изложени конкретни касационни оплаквания за незаконосъобразност и/или необоснованост на решението в тази му част. При служебна проверка на същото за допустимост, валидност и съответствие с материалния закон, не се констатираха пороци на решението. Законосъобразни са изводите, че е налице предпоставка по чл. 71, т. 1 ЗДДС поради липса на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, по който РЛ да е получател. Решението следва да се остави в сила в тази си част. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,