Решение № 15782 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10499/2018 г.

Решение № 15782 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10499/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от А. Д., чрез пълномощника му адв. Дойчев, против заповед № 8121 К- 7446 от 28.06.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено, поради установяване на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като за жалбоподателя е настъпила абсолютна реабилитация и същият се счита за неосъждан, т. е. не е налице посоченото в заповедта правно основание. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Табакова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни доводи са развити в писмени бележки. Претендира заплащане в полза на министерството на юрисконсултско възнаграждение. След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна - адресат на акта, който подлежи на обжалване и е неблагоприятен за оспорващия и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - заповедта е връчена на 11.07.2018 г., а жалбата е подадена на 24.07.2018 г., видно от пощенското клеймо, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не се спори между страните, а и от приложената в административната преписката справка за съдимост (стр. 22), издадена от Районен съд - Сливен от 29.05.2018 г., се установява, че жалбоподателят с присъда № 84 от 21.02.1990 г., постановена по н. о. х. д. № 598/1989 г. на Районен съд - Шумен, влязла в сила на 07.03.1990 г. е признат за виновен за това, че на 07.07.1986 г. е извършил деяние, за което на основание чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК е осъден на обществено порицание пред колектива на ВНВАУ "Г. Димитров" - гр. Шумен. На основание чл. 88а, във вр. с чл. 82, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК същият е реабилитиран по право. Цитираното свидетелство за съдимост е издадено във връзка с процедура по проучване на надежността по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). След издаването на свидетелството за съдимост и установяване на факта на осъждане, с докладна записка с рег. № 343 р-6248 от 01.06.2018 г. до директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, служител по сигурността на информацията е направил предложение за изискване на становище от сектор КАПОЧР относно служебното правоотношение на инспектор Д.. С докладна записка рег. № 343 р-6372 от 13.06.2018 г. директорът на ОДМВР - Сливен е предложил на министъра на вътрешните работи, с оглед данните за осъждане на Д. за умишлено престъпление от общ характер, служебното правоотношение на последния да бъде прекратено. Въз основа на предложението, министърът на вътрешните работи е издал обжалваната заповед, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя - разузнавач V степен (ЕКД) към Районно управление Нова Загора при ОДМВР - Сливен, поради установяване наличие на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, считано от датата на връчване на заповедта. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за установено от правна страна следното: Жалбата на А. Д. е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентния, съгласно чл. 227, във вр. с чл. 158, т. 2 от ЗМВР орган. Съгласно цитираните норми, министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване и съответно прекратява служебните правоотношения с тях. Спазени са и изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея са посочени фактическото и правно основание за издаването й - невъзможност служителят да изпълнява задълженията си поради наличието на обстоятелствата по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - наличие на осъдителна присъда и невъзможност за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта и в материалите от преписката са посочени влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер и му е наложено наказание обществено порицание. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, установени с годни доказателства - издадено удостоверение за съдимост. При издаване на административния акт е спазен и материалния закон. Налице са материалноправните предпоставки за прекратяване на правоотношението със служителя, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Нормата е императивна и задължава компетентния орган при установяване на несъвместимост да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая обстоятелствата, визирани в чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са установени - жалбоподателят е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер, и въпреки че е реабилитиран, не отговаря на изискванията за изпълняване на служба в МВР. Поради това, следва да се приеме, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено в нормативно очертаните рамки. Възражението, че жалбоподателят е бил назначен и е работил повече от 22 години в МВР, като присъдата не е била повод за по-ранно прекратяване на правоотношението, съответно, че заповедта е незаконосъобразна е неоснователно. Осъждането на жалбоподателя за извършване на умишлено престъпление от общ характер е пречка за назначаването му на служба в МВР. В случаите, когато по някаква причина фактът на осъждането не е взет предвид при назначаването на служителя във ведомството или по-късно и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в правомощията на органа по назначаването е да прекрати служебното правоотношение със служителя, независимо от прослуженото време в МВР. Нормата е императивна и прилагането й е свързано единствено с установяване на обстоятелството, обосноваващо несъвместимост, което може да стане и след като служебното правоотношение вече е възникнало. Заповедта е съобразена и с целта на закона. Смисълът на разпоредбата е да се отстранят от служба в МВР служители, за които е установена пречка да изпълняват такава, независимо от това дали несъвместимостта е съществувала към момента на назначаването, като по този начин се създадат условия за добросъвестно и компетентно изпълнение на службата от лица, които притежават моралните и професионални качества за това. С издаването на оспорената заповед предвидения от законодателя резултат е постигнат, поради което волеизявлението на административния орган е в съответствие с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева. Следва да се осъди жалбоподателя да заплати сумата на Министерството на вътрешните работи. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,