Решение № 248 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2011 г.

ВКСIII гражданско отделение24.09.2012 г.докладчик Илияна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 553 от 28.04.2011 г. по в. гр. д. № 237/2010 г. на Варненски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 3857 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 2783 по описа за 2010 г. на Районен съд Варна досежно определения СРОК, за който е осъден Д. А. С. да заплаща на съпругата си Т. Т. С. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 145, ал. 2 от СК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЯ срок от три години, считано от прекратяване на брака, в който Д. А. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] следва да заплаща на съпругата си Т. Т. С. ЕГН *********** от [населено място] [улица]бл. 77 вх. В ап. 27 месечна издръжка, определена на основание чл. 145, ал. 2 от СК, в размер на 100 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 248 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Т. С. от [населено място] чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 553 от 28.04.2011 г. по в. гр. д. № 237/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 3857 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 2783 по описа за 2010 г. на Районен съд Варна досежно определения срок над една до три години, за който е осъден Д. А. С. да заплаща на съпругата си Т. Т. С. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочен вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 145, ал. 2 от СК. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с определяне на срок за заплащане на издръжка от три години. С определение № 489 от 2.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос: необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви, обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 от СК, в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл. 145, ал. 2 от СК - невиновният за развода съпруг има право на издръжка, която се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Предвидена е възможност - при определени условия/ако "получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения"/- съдът /по искане на страната/ да може да продължи срока. Обстоятелството, че цитираната норма определя краен срок, до който може да се претендира издръжката и че предоставя на съда да определи размера му за всеки конкретен случай - означава, че при формиране на своя извод съдът е длъжен да изложи мотиви. По принцип - липсата на изложени мотиви е в противоречие със законоустановения в чл. 236, ал. 2 от ГПК принцип за мотивираност на съдебните актове. В редица постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например решения № № 27 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 368/11 г. на IV г. о., № 715 от 5.11.2010 г. по гр. д. № 139/10 г. на IV г. о., № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/09 г. на IV г. о. ВКС е приел, че - въззивният съд следва да изложи собствени мотиви по поставения за решаване въпрос. Това с още по-голяма сила важи, когато съдът отменя вече постановен акт и решава въпроса по същество, защото в този случай той действа като първоинстанционен съд. В случая-въззивният съд независимо, че е изложил коректно фактите - виновният за прекратяване на брака съпруг е с месечен осигурителен доход от 260 лв., собственик е на Едноличен търговец, с който е придобил няколко недвижими имота в [населено място] /фурна, овчарник, ветеринарна лечебница и склад /, декларирал е за 2008 г. облагаем доход по ЗМДТ - 859.98 лв., а за 2009 г. - 1 289.28 лв., както и доход в размер на 14 193 лв. от производство на зеленчуци/, а съпругата му е с пенсия от 130.72 лв., с 62% неработоспособност и степен на инвалидизация поради отлепване и разкъсване на ретината - и въз основа на тях е направил правилен извод за основателност на предявената претенция по чл. 145 от СК - не е изложил никакви мотиви за решението си вместо определения от районния съд срок от 3 години да определи такъв от една година. Липсата на изложени мотиви налага отмяна на въззивен акт и решаване на въпроса по същество, тъй като в случая - не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 от ГПК. За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните правила относно - значението на вината, срока на издръжката и прекратяването й. Идеята на законодателя - е защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество. Относно срока за дължимост за издръжката на бивш съпруг - законодателят е преценил като средно достатъчен този до три години от прекратяване на брака. Той не е окончателен, защото е предвидена възможност за продължаването му, но вече при наличие на засилени изисквания, които следва да са налице комулативно -особено тежко състояние на нуждаещия се от издръжка/ каквито могат да са - тежко заболяване, липса на други близки/ и възможност на другия съпруг да я дава без особени затруднения/т. е. да разполага с такива материални средства, че отделянето на част от тях да не е осезателно за него/. Обстоятелството, че е предвидена възможност /без краен срок/ за продължаване на срока на издръжката от съда - означава, че за средностатистическия случай/какъвто е настоящия/, при който са налице общите предпоставки за получаване и даване на издръжка - нормалната продължителност, в който се дължи издръжка на бивш съпруг е 3 години. Възраженията на ответника, изложени в подадения отговор за това, че пред вид неговото предстоящо пенсионирате и наличието на финансова криза е нецелесъобразно определяне на срок от три години не могат да бъдат споделени. Това е така, защото съдът прави преценката си въз основа на установените към момента факти, относно възможността за даване на издръжка, а по делото не са представени доказателства нито за отражение на финансовата криза върху материалното положение на ответника, нито са наведени доводи за предстоящо/в определения три годишен период/ пенсиониране. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1