Решение № 9699 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2023 г.

У. Х. И., гражданин на Сирийската арабска република, е подал касационна жалба срещу решение 477/20.06. 2023 г. по адм. дело 526/2023 г. по описа на Административния съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 6447/31.03.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на административния орган Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с молба 105450-7781/05.09.2022 г. до дирекция Миграция на Министерството на вътрешните работи У. Х. И., гражданин на Сирийската арабска република, поискал да получи закрила в Република България. Личните данни на чужденеца били установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност към момента на регистрацията. С У. И. били проведени три интервюта. На първото интервю на 26.10. 2022г. чужденецът е заявил, че е роден в [населено място], област Ракка, Сирия. Селото било под контрола на кюрдските сили. У. И. напуснал страната заради войната без документи. Бил записан само в семейната книжка на родителите си, нямал сключен брак. Родителите му били заминали от Сирия два -три месеца преди него и се установили в Турция. Той останал заради брат си, който е инвалид. Не е имал проблеми поради етническа принадлежност и изповядвана от него религия, не е членувал в политическа партия, въоръжена групировка, не е бил заплашван и арестуван. На 4.11. 2022 г. У. Х. И. представил документи за самоличност преписка за актуално състояние на гражданин, извадка от семеен регистър и акт за брак. Според документите чужденецът е роден на [дата]. в област Ракка, а на 02.04.2022 г. сключил граждански брак. На 18.11.2022г. с У. Х. И. е проведено второ интервю. На това интервю той разказал, че напуснал Сирия през юни или юли 2022 г. и влязъл в Турция, където престоял два месеца. Пътувал със семейството на брат си и с годеницата си. На въпрос защо първоначално казал, че не е женен, отговорил, че не са го разбрали при превода. Относно документите за самоличност, които представил впоследствие, обяснил, че му ги изпратил чичо му, който живеел в Сирия. При поискване да представи семейната книжка на родителите си, с която на първото интервю заявил, че разполага, У. И. дал отговор, че книжката се намира в Сирия. Представил книжката на 7.12.2022 г. С чужденеца е проведено и трето интервю на 03.01.2023г. , на което дал сведения, че е сключил брак на 06.04.2022г., в Сирия, област Ракка, [населено място]. Тъй като били представени два документа за брак, единият, издаден от Шериатския съд в Дамаск, а другият - от гражданския регистър на Министерството на вътрешните работи, чужденецът заявил, че чичо му извадил документите и не може да обясни различието. На въпрос защо на въпроса защо вуйчо му е извадил документите, тъй като в този момент той самият е бил в Сирия, У. И. обяснил, че чичо му отишъл вместо него, защото в този район имало редовна армия и можели да го задържат . С решение 6447/31.03.2023г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави на У. Х. И. статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, чиито правомощия са делегирани със заповед 03-15/03.05.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. При провеждането на производството, образувано по подадената от чужденеца молба за закрила, били спазени производствените правила. Проведени били три интервюта за изясняване на фактите, съставляващи бежанската история на кандидата. Интервюиращият орган изготвил обективно и безпристрастно становище, което представил на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Административният съд посочил, че в случая нямало данни за осъществено спрямо кандидата за статут преследване във връзка с етническата и религиозната му принадлежност, нарушаване на основни негови права, както в държавата по произход, така и в държавата, в която се е установил. Анализът на обясненията на У. И. сочел, че той е напуснал Турция и е дошъл в България по икономически причини, което обосновавало постановения отказ. Законосъобразен бил и отказът за предоставянето на хуманитарен статут по молбата на У. И.. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според изложените от съда мотиви, не била установена съществуваща реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя. Той не е бил арестуван или осъждан в Сирия и в Турция, не е бил подлаган на нечовешко или унизително третиране. Административният орган разгледал молбата на чужденеца и от гледна точка на критериите, заложени в решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В Сирийската арабска република съществувал вътрешен въоръжен конфликт, който пораждал опасност от тежки посегателства за лица, намиращи се на територията на страната, поради което при завръщането си кандидатът за статут не би могъл да се ползва от закрила от страна на държавата или от международни организации. В държавата не съществувала част, в която жалбоподателят можел сигурно и законно да пътува, да получи достъп и да се установи там. След напускането на Сирия обаче У. И. пребивавал в Турция , която можела да се характеризира като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. По време на престоя си в Турция жалбоподателят не се е опасявал за живота си и не е бил преследван. Всички сирийски бежанци в Турция следвало да се считат за защитени срещу принудително връщане в държавата по произход. През април 2013 г. бил приет Закон за чужденците и международната закрила, според който всички нуждаещи се лица получават международна закрила, независимо от страната им на произход. Бежанците се регистрирали от турските власти и им се предоставяла международна закрила, с достъп до образование, здравни и социални услуги. Макар някои от родствениците на жалбоподателя да разполагали с хуманитарен статут, той не попадал в обхвата на лицата по §1, т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, и тъй като не се считал за част от семейството, не можел да се ползва от правото по чл. 9, ал. 6 ЗУБ. По тези съображения административният съд отхвърлил подадената от У. И. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд изложил пълно и точно обстоятелствата, които характеризират бежанската история на кандидата за статут, и обсъдил всички основания за предоставяне на международна закрила, като заключил, че подкрепящи ги факти в случая не са установени. Съдът е направил обоснована преценка, че оспореното решение на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Бежанската история на чужденеца не съответства на условията, при наличието на които се предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Липсват каквито и да е данни за извършено спрямо него преследване или тежки посегателства. За твърденията си той е представил документи с противоречиво съдържание. Дадените от него обяснения са непоследователни и противоречиви, което е указание за тяхната недостоверност. Неточни са географските данни относно местоживеенето на У. И., както и някои от личните подробности, които той съобщава. Един път чужденецът е посочил, че родителите му напуснали Сирия през 2022 г., друг път - че те живеят в Турция от 2014 г. и че членовете на цялото му семейство имат хуманитарен статут. Самият той не е представил документ, удостоверяващ, че е получил статут в Република Турция, въпреки че причините, поради които семейството му е напуснало Сирия, не се различават от посочените от него. Противоречиви са и сведенията и документите, които е представил във връзка с женитбата си, при първоначално направено от него изявление, че не е женен. Не е внесена яснота и относно основното му твърдение, че щял да бъде мобилизиран или от редовната армия или от враждуващите групировки и принуден да се бие. Не е пояснил обаче как е избегнал мобилизацията до момента, в който е напуснал Сирия. Към днешна дата чужденецът не може да се върне в държавата по произход по причина на съществуващия на територията й вътрешен конфликт, застрашаващ живота, сигурността и личните права на гражданските лица на нейна територия. У. И. обаче е пристигнал в България от Турция, която е "трета сигурна страна" по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Той не е бил принуждаван да напусне Турция, нито да се завърне в Сирия. С оглед предоставената по делото пълна и актуална информация относно общата обстановка в Република Турция, съдът законосъобразно приел, че Турция като приемаща държава може да предостави закрила на чужденеца, тъй като там той няма основание да се притеснява за живота и сигурността си и не е изложен на опасност от тежки посегателства. Не са налице данни, че може и да не бъде допуснат на територията на Турция, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. При отсъствието на поддържаните основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд