Решение № 1563 от 13.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Охрана срещу Решение 4462 от 30.06.2022 г., поправено с Решение 5282 от 11.08.2022 г., на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 12596/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция Охрана срещу Отказ от верификация с изх. 02.50-28 от 06.12.2021 г. на ръководителя на Управляващият орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), с което е отказана верификация на сумата в размер на 73 926,16 лв., включена в искане за окончателно плащане 2 от 19.08.2021 г.

Касационният жалбоподател Главна дирекция Охрана , счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт съдържа фактически и правни основания. В акта е посочено единствено, че разходите са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Липсват мотиви, поради които се приема приложимостта на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

Противно на посоченото в решението, при издаването на акта УО не се е позовал на чл. 26 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 7, ал. 3 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189 от 28.07.2016 г.) и т. 14.1 от Разходи за организация и управление/непреки разходи от Насоките за кандидатстване по процедурата. Неверифицираната сума касае преки, а не непреки разходи. Изложените от съда мотиви не кореспондират с фактическата действителност. Именно въз основа на тях съдът е приел, че УО правилно е приложил закона.

Неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ е неотносима. Именно посочената хипотеза е осъществена в конкретния случай, като туристическите услуги, необходими за организиране и осъществяване на служебното пътуване са съпътстващи на основната цел на договора, а именно специализирано професионално обучение на служителите на Главна дирекция Охрана . Наличието на специална норма дерогира общите норми, от което следва, че не е необходимо изискването изпълнителят на обществената поръчка да е регистриран туроператор или туристически агент.

Съдът не е взел предвид в цялост разпоредбите на ЗТ, регламентиращи туроператорската и туристическата агентска дейност, конкретно пар. 1, т. 59 и т. 61 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ.

Предметът на обществената поръчка, въз основа на която Форс консулт ЕООД е избрано за изпълнител е Организиране и провеждане на специализирани обучения . Обучаваните служители са настанени в хотел, осигурено им е хранене и са пътували от местоработата си до хотела и обратно, с оглед осъществяване на специализирани обучения. Същите не са турист по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗТ не посещават дестинация извън обичайното им местоживеене с туристически цели. Форс консулт ЕООД не действа като туроператор или туристически агент, като не осъществява туроператорска или туристическа агентска дейност, тъй като не са налице целите на тези дейности залегнали в пар. 1, т. 59 и т. 61 ДР на ЗТ.

В действащата нормативна уредба липсва регламент, че за да е допустим процесния разход (за транспорт, кафе-паузи, обеди, вечери и хотелско настаняване) трябва задължителна регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Дали Форс консулт ЕООД е регистриран като туроператор или туристически агент или не е без значение за допустимостта на разхода. След като има обща цена за организиране и провеждане на обучението, логично е и разходът да е общ, респективно и допустимият разход.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен административният акт, с който се отказва верификация. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от пълномощник П. Иванова.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", счита същата за неоснователна. Оспорва релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Костовски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 01.06.2020 г. между УО на ОПДУ и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект Повишаване на специализираните умения на младши изпълнителския състав от териториалните звена Охрана в Главна дирекция Охрана , при управление на специални автомобили (СА) в изпълнение на дейностите по конвоиране, призоваване, принудително довеждане и задържане на лица , на обща стойност 197 944,56 лв.

В изпълнение на дейностите по договора от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е проведена обществена поръчка с предмет: "Повишаване на специализираните умения на младши изпълнителския състав от териториалните звена "Охрана" в Главна дирекция "Охрана" при управление на специалните автомобили в изпълнение на дейностите по конвоиране, призоваване, принудително довеждане и задържане на лица". За изпълнител е избран Форс консулт ЕООД, с което е сключен Договор, рег. 2412 от 13.04.2021 г. с предмет Организиране и провеждане на специализирани обуения по проект "Повишаване на специализираните умения на младши изпълнителския състав от териториалните звена "Охрана" в Главна дирекция "Охрана" при управление на специалните автомобили в изпълнение на дейностите по конвоиране, призоваване, принудително довеждане и задържане на лица".

На 19.08.2021 г. от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подадено Искане 2 за окончателно плащане по проекта в размер на 191 050,00 лв.

На 17.11.2021 г., на основание чл. 63 ЗУСЕФСУ, от УО на ОПДУ е изпратено писмо до Главна дирекция "Охрана", с което са изискани разбивка от изпълнителя за ценообразуването за всяко обучение, предмет на договора и доказателства, че Форс консулт ЕООД е регистрирано като туроператор или туристически агент, съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

На 22.11.2021 г. Главна дирекция "Охрана" е представила разбивка за ценообразуването от изпълнителя, но не и доказателства, че Форс консулт ЕООД е регистрирано като туроператор или туристически агент.

На 26.11.2021 г. от УО на ОПДУ е изпратено писмо до Главна дирекция "Охрана", с което бенефициерът е уведомен за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за това. Предоставен му е 5-дневен срок за отговор.

На 30.11.2021 г. Главна дирекция "Охрана" е представила отговор, с изложени в него аргументи за липса на необходимост от изпълнителят на обществената поръчка да бъде регистриран като туроператор или туристически агент, предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ и пар. 1, т. 59 и т. 61 ДР на ЗТ.

На 06.12.2021 г. ръководителят на УО ОПДУ, с оспорения отказ, е определил общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане 2 от 19.08.2021 г., в размер на 117123, 84 лв., както и неверифицирана сума в размер на 73 926,16 лв., както следва:

1. 24 642,00 лв. по Фактура 0000001268 от 19.05.2021 г. с изпълнител Форс консулт ЕООД, отчетена в бюджетен ред I.1.1 Организиране и провеждане на специализирано обучение на тема "Повишаване на специализираните умения на младши изпълнителския състав от териториалните звена "Охрана" в Главна дирекция "Охрана", съгласно представена разбивка от изпълнителя разходи за транспорт, кафе-паузи, обеди, вечери и хотелско настаняване, които не могат да бъдат верифицирани на основание чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

2. 49 284,16 лв. по Фактура 0000001271 от 16.06.2021 г. с изпълнител Форс консулт ЕООД, отчетена в бюджетен ред I.1.1 Организиране и провеждане на специализирано обучение на тема "Повишаване на специализираните умения на младши изпълнителския състав от териториалните звена "Охрана" в Главна дирекция "Охрана", съгласно представена разбивка от изпълнителя разходи за транспорт, кафе-паузи, обеди, вечери и хотелско настаняване, които не могат да бъдат верифицирани на основание чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

В мотивите на обжалвания акт ръководителят на УО е приел, че в изпълнение на предвидените дейности, на участвалите в обучението служители са осигурени основни (настаняване, изхранване/кетъринг) и допълнителни туристически услуги, представляващи туристически пакет по смисъла на ДР на ЗТ, като при извършена проверка в Регистъра на регистрираните туроператори и туристически агенти (https: //ntr. tourism. government. bg/Registration. nsf/alltalo. хsp) е установено, че Форс консулт ЕООД не е регистриран туроператор/туристически агент, съгласно изискванията на ЗТ.

В хода на съдебното производство органът е представил Заповед Р-73 от 14.05.2021 г. на министър-председателя на Република България, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПДУ.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон.

Съдът е анализирал разпоредбите на пар. 1, т. 69 и т. 70 ДР на ЗТ, регламентиращи, кои са основните туристически услуги и допълнителните туристически услуги, както и легалната дефиниция за туристически пакет, дадена в пар. 1, т. 67 ДР на ЗТ. Приел е, че изпълнителят на поръчката Форс консулт ЕООД е предоставил за целите на проекта основни туристически услуги, включващи транспорт, кафе-паузи, обеди, вечери и хотелско настаняване. Организирайки обучението Форс консулт ЕООД е предоставило на служителите на Главна дирекция Охрана туристически пакет по смисъла на ЗТ. Достигнал е до извод, че това, съгласно пар. 1, т. 59 ДР на ТЗ представлява "туроператорска дейност". Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗТ туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по този закон лице. След като Форс консулт ЕООД няма регистрация като туроператор по ЗТ, то извършената от него туроператорска дейност е в нарушение на ЗТ, респективно разходите за тази услуга се явяват недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

Счел е за неоснователно възражението на Главна дирекция Охрана , че не е налице нарушение на ЗТ, тъй като чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ дерогира изискването туристическия пакет предоставен от Форс консулт ЕООД да е извършено от регистриран туроператор, като е приел текста за неотносим към спора.

Въз основа на горното е направил извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата на Главна дирекция "Охрана".

Решението е неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите в подкрепа на този твърдян порок са, че съдът необосновано е приел, че в административния акт са посочени фактически и правни основания и той е мотивиран.

Фактът, че първоинстанционният съд е приел, че актът съдържа фактически и правни основания и мотивите в него са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши проверка за законосъобразността му, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

На следващо място касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Действително, в оспореното решение са изложени неотносими към настоящия правен спор съображения, доколкото в решението си ръководителя на УО на ОПДУ не се е позовал на чл. 26 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 7, ал. 3 ПМС 189 от 28.07.2016 г. и т. 14.1 от Разходи за организация и управление/непреки разходи от Насоките за кандидатстване по процедурата, както неправилно е посочил първоинстанционният съд в решението си. Не въз основа обаче на позоваванията си на тези неотносими към спора факти първоинстанционният съд е приел, че УО правилно е приложил закона.

От съдържанието на оспорения акт е видно, че органът е отказал верифициране на разходи за транспорт, кафе-паузи, хранене и хотелско настаняване по две фактури издадени от Форс консулт ЕООД във връзка с организираното и проведеното от дружеството специализирано обучение на тема "Повишаване на специализираните умения на младши изълнителския състав от териториалните звена "Охрана" в Главна дирекция "Охрана". Отказът е основан на обстоятелството, че Форс консулт ЕООД не е регистрирано като туроператор/туристически агент, съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ, което е прието за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.). В акта са описани фактическите установявания на административния орган и са обсъдени дадените от бенефициера становища. В резултат на извършен анализ на тези фактически установявания, ръководителят УО на ОПДУ е формирал своите правни изводи. Предвид това неоснователни са възраженията за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради немотивираност на акта.

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Спорният по делото въпрос е дали разходите за нощувки, кетъринг, кафе паузи, транспорт в размер на 73 926,16 лв., от които 24 642,00 лв. по Фактура 0000001268 от 19.05.2021 г. и 49 284,16 лв. по Фактура 0000001271 от 16.06.2021 г., издадени от Форс консулт ЕООД, са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), тъй като са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

За да се даде отговор на въпроса дали Форс консулт ЕООД е следвало да бъде регистрирано в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ следва да се отговори на въпроса дали при изпълнението на сключения с Главна дирекция "Охрана" договор за обществена поръчка Форс консулт ЕООД е извършвало туроператорска и/или туристичаска агентска дейност.

Видно от предмета на сключения на 13.04.2021 г. договор между Главна дирекция "Охрана" и Форс консулт ЕООД, дружеството е приело да осъществи услуги по организиране и провеждане на специализирано обучение. Съгласно чл. 51 от договора, Приложение 1 от него е Техническата спецификация. Видно от нея, участникът, избран за изпълнител, е длъжен да: 1. Изготви цялостен график за провеждане на обучението; 2. Осигури петима лектори; 3. Осигури транспорт (с водач) на участниците или необходимите финансови средства за пътуване с лични автомобили; 4. Осигури 4 нощувки за 66 служители разделени на 3 групи по 22-ма служители на ГД Охрана в хотел категория минимум 3 /три/ звезди; 5. Изпълни изискванията към техническото оборудване на залите; 6. Осигури 4 (четири) кафе паузи за участниците, 4 (четири) закуски, 4 (четири) обяда и 4 (четири) вечери; 7. Осигури Сертификати за всеки един участник в обучението; 8. Осигури Анкетна карта за всеки един участник в обучението; 9. Осигури Регистриране на участниците; 10. Осигури професионален фотограф; 11. Осигури материали за участниците.

В изпълнение на дейностите по договора, видно от представената от Главна дирекция "Охрана" разбивка за ценообразуването от изпълнителя, освен услугите свързани с обучението (предоставените учебни материали, наем на зала и на техническо оборудване за зала и за практическо обучение по екстремно шофиране, лектори, сертификати, фотограф), изпълнителят е предоставил на възложителя услуги по настаняване (нощувки в хотел), хранене (кетъринг, кафе паузи) и транспортиране, посочени в т. 3, 4 и 6 от Техническата спецификация. Последните представляват основни туристически услуги по смисъла на пар. 1, т. 69 ДР на ЗТ. Съгласно пар. 1, т. 70 ДР на ЗТ допълнителните туристически услуги включват и услугите свързани с делови прояви (организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития). Предвид посоченото изпълнителят е предоставил на възложителя и допрълнителни туристически услуги във връзка с проведеното от него обучение. От факта, че изпълнителят е предоставил комбинация от два различни вида туристически услуги основни (настаняване, хранене, транспорт) и допълнителни (организиране на обучения), следва, че в случая е налице туристически пакет по смисъла на пар. 1, т. 67 ДР на ЗТ. Организирането на туристически пакет съставлява туроператорска дейност по смисъла на пар. 1, т. 59 ДР на ЗТ. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗТ въвежда изискване туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България да се извършва от регистрирано по този закон лице. В хода на извършената проверка по повод искането за окончателно плащане, административният орган е установил, че изпълнителят Форс консулт ЕООД не разполага с изискуемата се по ЗТ регистрация, което обстоятелство не се оспорва от бенефициера.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая е налице специална разпоредба - чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ, която дерогира общите норми, предвид която Форс консулт ЕООД не е подлежало на регистрация по ЗТ като туроператор/туристически агент. Видно от текста на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ, разпоредбите на този раздел (Раздел ІІ) и на раздел III не се прилагат по отношение на договори за туристически пакети и свързани туристически услуги, закупени въз основа на общо споразумение за организиране на служебно пътуване, сключено между търговец и различно от него физическо или юридическо лице, което действа за цели, свързани с неговата търговска, стопанска дейност, занаят или професия. Анализът на тази разпоредба обосновава извод, че същата е относима единствено по отношение законовите регламентации, въведени в Раздел ІІ - Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги и Раздел ІІІ - Отговорност на туроператорите и търговците. Изискването за налична регистрация за извършването на туроператорска дейност е регламентирано в чл. 61, ал. 2, който е част от Раздел І - Условия и ред за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност. В този смисъл, хипотезата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ е неприложима по отношение на изискването, въведено в чл. 61, ал. 2 ЗТ. Разпоредбата не означава, че предоставящият услугата не трябва да е регистриран като туроператор, а единствено, че засилената защита на пътуващия (потребителя) не е относима за ползващия туристическата услуга въз основа на общо споразумение за организиране на служебно пътуване .

Неоснователно е и възражението, съгласно което, служителите, които са се обучавали, не следва да се считат за турист по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗТ, поради факта, че същите не посещават дестинации извън обичайното им местоживеене с туристически цели, описани в посочената разпоредба. Съгласно легалната дефиниция на понятието турист , дадена в пар. 1, т. 1 ДР на ЗТ, това е лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че организираното обучение е проведено в хотел Аугуста в гр. Хисаря, то е извън населеното място по месторабота на обучаваните служители, съответно се явява и такова извън обичайното им местоживеене. Целта на посещаваната дестинация е обучение, семинар, което следва да се отнесе към конгресно, конферентно събитие.

Неправилно касаторът твърди, че Форс консулт ЕООД не е действало като туроператор или туристически агент и не е осъществявало туроператорска или туристическа агентска дейност, тъй като не са налице целите на тези дейности, залегнали в пар. 1, т. 59 и т. 61 ДР на ЗТ. Видно от разпоредбата на пар. 1, т. 59 ДР на ЗТ "туроператорска дейност" е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент, както с посочените в разпоредбата цели (туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития), така и с друга цел. Тоест изброяването на целите в посочената разпоредба не е изчерпателно. В разпоредбата на пар. 1, т. 61 ДР на ЗТ, която определя какво е туристическа агентска дейност" законодателят не дефинира дейността, с оглед целите за които се осъществява.

Независимо от изложеното, противно на приетото от административния орган и от първоинстанционния съд, липсата на регистрация на Форс консулт ЕООД, в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ, не прави разходите за нощувки, кетъринг, кафе паузи, транспорт в размер на 73 926,16 лв., недопустими, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.). Липсата на регистрация на Форс консулт ЕООД, в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ, води единствено до извод, че от бенефициера е извършено нарушение. Релевантното в случая е на кой етап на изпълнението на одобрения за финансиране проект е извършено то.

Доколкото бенефициерът, при провеждането на обществената поръчка, не е поставил изискване класираният на първо мясно участник да бъде регистриран в съответствие с чл. 61, ал. 2 ЗТ, преди сключването на договора, и съответно е сключил договор с нерегистрирано съгласно посоченото изискване лице, може да се направи извод, че нарушението е извършено още на етапа на провеждане на обществената поръчка, а не на етапа на нейното изпълнение. В случая относима се явява разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), съгласно която, когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени.

Приложимо право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) не означава всяко едно право, което има отношение към бенефициера или субектите, на които възлага изпълнението. Приложимото право е свързано единствено с изискванията към самия разход, извършен от бенефициера. Поради това претендираният за плащане раход по фактурите издадени от Форс консулт ЕООД не е извършен в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ, доколкото разпоредбата не се явява приложимо право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

Неразграничаването на етапа на извършване на нарушението, както е направил органа в настоящия случай, би довело до всеобхватност на отказа за верификация и заличаване на разликата му с финансовата корекция.

Предвид посоченото, неправилен се явява изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че процесните разходи в размер на 73 926,16 лв., от които 24 642,00 лв. по Фактура 0000001268 от 19.05.2021 г. и 49 284,16 лв. по Фактура 0000001271 от 16.06.2021 г. са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

Изложеното води до незаконосъобразност на обжалваното решение и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което отказът на ръководителя на УО на ОПДО следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Администрацията на Министерския съвет юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на Главна дирекция Охрана претендираните по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за държавни такси, претендирани в размер на 1 182,80 лв. за двете инстанции и претендирано юрисконсултско възнаграждение по делото, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 1 282,80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд