Решение № 6759 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2015 г.

Решение № 6759 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Строй Инвест Къмпани" ЕООД срещу решение № 804 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 6894/2014 г. на Административен съд София - град, първо отделение, ХХ състав, като се иска отмяна на същото и на ревизионния акт. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против ревизионен акт № 2101307565/11.03.2014 г. потвърден с решение № 1007/05.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде приета за неоснователна. Решението е правилно. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки. За доставчиците "Бултекс 21" ЕООД, "Евро Старт 2010" ЕООД и "Никс къмпани" ЕООД са представени само фактури, без каквито и да са други документи във връзка със сделките, поради което и извода, че липсват реални доставки е правилен и законосъобразен. Липсват договори, протоколи за приемане на работата, актове образец 19 или други документи, които нормално се съставят при извършване на СМР, като следва да се отбележи, че дори и не може да се конкретизира какви са били по вид и обем тези работи. За доставчика "Анивал Къмпани" ЕООД - преценката на решаващия съд за липса на доказателства, които да дават възможност за извод, че е налице реална доставка следва да бъдат споделени. От една страна договора е сключен като изпълнител е посочен касатора, а от друга не са представени доказателства къде са извършени дейностите предмет на договора, както и не става ясно как се определя какво точно е следвало да бъде изпълнено и как е следвало да се отчита изпълнението. За доставките от "Стил трейд Груп" ЕООД - правилна е преценката на съда, че предмет естеството на поръчката е следвало да има доказателства какво точно е възложено, кога и как е изпълнено и предадено, не са представени доказателства кога, как и къде са разпространявани рекламните материали. По отношение на доставките от "Мим Инженеринг 2003" ЕООД - не са представени актове обр. 19 към всички фактури, като в договорите предмета на доставката не е конкретизиран и ясно определен. По отношение на непризнаването за реални доставки представените фактури за горива - предвид липсата на собствени, ползвани или наети МПС, няма основание да се приеме, че е изразходвано гориво за дейността на дружеството. По отношение на извършените корекции с РА на разходите за заплати и осигуровки - предвид липсата на доказателства за лица назначени на трудови договори, или ангажирани по друг начин да извършват дейности срещу възнаграждение, то и непризнаването на тези разходи е правилно и законосъобразно. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата против ревизионния акт е изцяло неоснователна и е отхвърлил същата, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение