Решение № 9185 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. О. Л., [ЕГН], чрез адв. И. Кишкова от САК, срещу Решение 8221/ 29.12.2023 г. по адм. дело 9722/ 2023 г. на АССГ, в частта в която е отхвърлен предявеният от него иск против Агенцията за държавна финансова инспекция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в резултат на Наказателно постановление 11-01-199/ 20.11.2017 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, отменено като незаконосъобразно с решение 496/ 11.10.2018 г. по АНД 633/ 2018 г. на Районен съд - Перник, влязло в сила на 30.01.2019 г., в частта над 1000.00 лв. (хиляда лева) до пълния предявен размер от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. О. Л. против Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на същото наказателно постановление (НП), в частта над 100.00 лв. (сто лева) до пълния предявен размер от 4350 лв. (четири хиляди триста и петдесет лева) и е осъден касаторът да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 2500.00 лв. за правна защита е прекомерно за разликата над 1000.00 лв. и е определил обезщетение за имуществени вреди в такъв размер. Настоява, че съдът не е съобразил и не е изложил аргументи относно това, че възнаграждението е общо за две съдебни инстанции, не е съобразил и не е коментирал фактическата и правна сложност на случая, за защитата по който е заплатил адвокатското възнаграждение, за което е изложил съображения в хода на устните състезания пред АССГ, а именно за вида, обема и сложността на обществената поръчка, предмет на отмененото НП, отделените седмици работа за подготовка от страна на упълномощения от него адвокат; относно факта, че само съдебното заседание пред РС - Перник е продължило няколко часа и съдебният протокол е от 17 страници, което самостоятелно, но не само, разкривало, че случаят не е типичен и представлявал значителна фактическа и правна сложност. По отношение на присъденото за неимуществени вреди обезщетение възразява, че въпреки наличието на безспорни доказателства за причинените му унижение, притеснение, несигурност, стрес, гняв, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в АДФИ, което дефинитивно се отразило негативно на качеството му на живот, като неимуществените вреди са търпени през значителен период, по справедливост е определено такова в размер на 100.00 лв., който размер според касатора е толкова нисък, че не може да обезщети дори частично претърпените от него неимуществени вреди, неглижира моралните, социалните и икономическите аспекти на обезщетението, които е изяснил подробно, както в исковата молба, така и в хода на устните състезания и е доказал чрез ангажираните от него писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Прави оплакване, че съдът не е разбрал, че при него водещи са били не толкова опасенията дали ще е в състояние да заплати глоба в размер на 2000.00 лева, а искането да получи обезщетение за унижението, че е бил посочен от АДФИ като нарушител, какъвто не е, да потърси сметка за разколебаното доверие в държавния орган, който неправилно е ангажирал живота му през значителен период с това да се брани срещу незаконосъобразно обвинение. При горните доводи касаторът настоява да бъде отменено Решение 8221/ 29.12.2023 г. по адм. дело 9722/ 2023 г. на АССГ, като бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ до пълния им предявен размер, ведно със законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 11.10.2020 г. и до окончателното изплащане, като бъде отменено решението и в частта, с която са присъдени на АДФИ разноски в размер на 100.00 лева, а на упълномощения от него адвокат, И. Кишкова, [ЕГН], личен адвокатски 1600361710, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанции, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3, in fine от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Кишкова, която поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Претендира адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответната страна АДФИ, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Казаков, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ АДФИ е осъдена да заплати на М. О. Л., с [ЕГН], сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на Наказателно постановление 11-01-199/ 20.11.2017 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, отменено като незаконосъобразно с решение 496/ 11.10.2018 г. по АНД 633/ 2018 г. на Районен съд - Перник, влязло в сила на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане, да му заплати и сумата от 420.00 лв. разноски за първата инстанция, от които 10.00 лв. за държавна такса и 410.00 лв. адвокатско възнаграждение, като над осъдителния размер исковете са отхвърлени като неоснователни, и е осъден касаторът да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. С НП 11.01-199/ 20.11.2017 г., издадено от Директора на АДФИ, за нарушение по чл. 32, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28 от 06.04.2004 г., редакция ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/ 16.02.2016 г.) на М. Л. е наложена глоба в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева). Както е посочил първоинстанционният съд, по жалба на ищеца срещу НП е образувано административнонаказателно производство, по което НП е отменено, като решението на първонстанционния съд е потвърдено с решение по КАНД 655/ 2018 г. на Административен съд Перник. В първоинстанционното производство е приложен договор за правна защита и съдействие с отбелязано заплащане на възнаграждение в брой от 2500.00 лв. (л. 14 от АНД 633/ 2018 г. на АдмС Перник). Съдът е приел, че са налице елементите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца, като по отношение претендираните размери на предявените искове за имуществени вреди е отразил, че от страна на ответника в исковото производство е направено възражение за прекомерност на възнаграждението от 2500.00 лв., което е възприел за допустимо, като се е позовал на ТР 1/ 15.03.2017 г. по т.д. 2/ 2016 г. на ВАС, съгласно което възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона справедлив и обоснован . Счел е в тази връзка, че следва да съобрази направеното от ответника възражение за прекомерност на хонорара, платен в производството по обжалване на НП, при преценката относно основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди. Отчел е, че възражението е направено при действието на настоящата редакция на Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) и прекомерността на платеното следва да се прецени спрямо сега действащите разпоредби, като е изложил, че съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/ или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 1, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/ или обезщетение, като предвид размера на глобата, в случая от 2000.00 лв., е изчислил минимален размер на адвокатско възнаграждение от 400+100 = 500 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при което при мотива, че прекомерност би могла да бъде преценявана при сума, поне двойно превишаваща минимума, тъй като страните по договора за правна защита и съдействие разполагат със свобода на договаряне и клиентът не дължи да заплаща само минимума, установен в цитираната Наредба, е приел за основателно възражението, направено от страна на ответника за прекомерност на платеното по горепосочения договор, като е стигнал до извода, че искането за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде уважено до размера от 1000 лв., като бъде отхвърлено за горницата до 2500.00 лв. Не е изложил други доводи за намаляване размера на претендираното обезщетение. По отношение неимуществените вреди съдът е приел, че никое измежду установените по делото обстоятелства не обуславя извод, че претърпените вреди обективно могат да бъдат преценени като тежки. Счел е за ирелевантни в тази връзка сочените от свидетелите индивидуални особености на ищеца и в частност, неговата превишаваща обичайното емоционалност и очакванията усилията му да получат положителна оценка от околните. Според първоинстанционния съд длъжността на ищеца, председател на районен съд, предпоставя както по-засилен и строг контрол на дейността предвид нейната значимост за обществото, така и по-висока търпимост към всяка проява на критика, независимо от конкретното ѝ изражение. Наред с това е изложил, че не приема, че тежестта на неимуществените вреди е значителна поради обстоятелството, че издаването на НП е станало известно на колеги на ищеца, като се е обосновал с това, че професионалната им компетентност предполага да им е известно, че едва с влизането в сила на НП неговият адресат може да бъде считан за нарушител, а извършването на нарушение - действително установено и тъй като в случая този факт не бил осъществен, е направил извод, че репутацията на ищеца не е била засегната от издаването на НП. Отбелязал е освен това, че ищецът, като заемал длъжността председател на районен съд, е следвало да очаква, че е възможно въпреки старанието си да допусне грешки в процедури по Закона за обществените поръчки, с оглед на което и да бъде готов да приеме критика за това, независимо от начина по който е отправена. При тези съображения съдът е приел за основателна единствено претенцията за обезщетяване на неимуществена вреда, претърпяна от възможността НП да влезе в сила и да се наложи заплащането на значителна сума в ситуацията на очаквано увеличение на семейството, като е определил тази вреда като тревога от възможен допълнителен разход във висок размер, изживявана в период от десет месеца - от връчването на НП на 29.03.2018 г. до 30.01.2019 г., когато е постановено окончателното решение, с което е оставено в сила решението за отмяна на НП и в резултат е определил размер на обезщетение от 100.00 лв., като е отхвърлил иска над този размер. По отношение искането за обезщетяване на неимуществена вреда, търпяна в периода от връчване на акта за установяване на административно нарушение на 29.05.2017 г., съдът е посочил, че такава не подлежи на обезщетяване, тъй като предмет на иска в случая са вреди, произтекли от отмененото НП, а не от други обстоятелства. Предвид акцесорния ѝ характер съдът е приел за основателна претенцията за законна лихва върху сумата на обезщетението, като в съответствие с т.4 от ТР 3/ 22.04.2005 г. по т.гр.д. 3/ 2004 г., ОСГК на ВКС, е указал, че лихвата е дължима, считано от 31.01.2019 г., когато е влязло в сила решението на районния съд за отмяна на НП, но същевременно е счел за основателно възражението на ответника за изтекла давност по смисъла на чл. 111, б. в от Закона за задълженията и договорите и предвид посочената разпоредба и предявяването на исковата молба на 11.10.2023 г., е уважил претенцията за лихва върху вземанията, считано от 11.10.2020 г. Решението по отношение така определените размери на обезщетение е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице първите изискуеми по закон предпоставки за основателност на претенцията незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, в случая наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. За да уважи иска, съдът правилно е обсъдил наличието и на останалите, кумулативно изискуеми предпоставки вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, като от събраните по делото доказателства е установил, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение, поради което правилно е подходил към определяне размер на такова. По делото на РС Перник, образувано по жалба срещу НП, е приложен договор за правна защита и съдействие с посочена сума от 2500.00 лв. адвокатско възнаграждение, като в пълномощното изрично е отразено, че важи до окончателното приключване на делото и са налице доказателства за заплащане на тази сума. По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди съдът правилно се е позовал на Тълкувателно решение 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, че следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството, но в случая не е отчел, че упълномощаването на конкретния процесуален представител е до окончателното приключване на производството по обжалване на НП, не е отчел наличието и на останалите предпоставки за договорения между страните размер на обезщетение. Пред Административен съд Перник не е представяно ново пълномощно, нито нов договор за правна защита и съдействие, поради което заплатеното възнаграждение обхваща цялостната защита на ищеца. В този смисъл изводът, че сумата от 1000.00 лв. изпълнява изискванията на закона и отговаря на тези по ТР 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е неправилен и необоснован. Производството пред районен съд е продължило повече от шест месеца. Последвало е производство пред Административен съд Перник, като цялото обжалване е приключило едва на 30.01.2019 г. През тези десет месеца, която продължителност е установил и първоинстанционният съд, процесуалният представител е следвало да следи заседанията, събраните доказателства и да изразява становища, т.е. да упражнява ефективна защита. Доколкото се касае за производство по Закона за обществените поръчки и наказателно постановление, издадено за предявено обвинение за нарушение във връзка с този закон, то делото е било с висока степен на фактическа и правна сложност, поради което договореният размер е обоснован, а определеният от съда такъв е неправилен, тъй като не отговаря на реализираната защита. Освен това сумата от 2500.00 лв., съпоставена с начина на изчисляване от съда, за процесуално представителство пред две инстанции, по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно размера на глобата, въобще не представлява дори прекомерно адвокатско възнаграждение, за да бъде намалена. С оглед на това решението в тази му част следва да бъде отменено, като бъде определен размер на обезщетение за имуществени вреди от 2500.00 лв., т.е. искът да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2020 г. до окончателното издължаване. По отношение определения размер на неимуществени вреди настоящият състав съобрази, че неимуществените вреди, понесени от М. Л., се изразяват в емоционални и психически страдания. Според законовия критерий за справедливост същите следва да бъдат обезщетени. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Обезщетението в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В случая се претендира обезщетяване на претърпените от ищеца негативни емоционални изживявания във връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В първоинстанционното производство са събрани ясни, последователни и категорични свидетелски показания, от които се налага изводът, че лицето е понесло отрицателни за него преживявания поради това, че е било обвинено несправедливо, че е бил уронен авторитетът му като председател на най големия районен съд в страната, преживяло е унижение, притеснение, несигурност, стрес, гняв, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в АДФИ, което се е отразило негативно на качеството му на живот. Така св. Л. споделя, че фактът на издаденото НП се е отразил на ищеца, тъй като е станал освен всичко друго и обществено достояние, тъй като съдиите в СРС са си направили отвод, делото е бил във ВКС за определяне на съд, след това е разгледано в РС - Перник. Тя добавя, че М. Л. е бил гневен, отлагал е завеждането на иска за вреди, за да не се връща назад в отрицателните емоции, които е изпитал заради неоснователното обвинение. Св. К. сочи, че ищецът се е чувствал унижен, че едва ли не е сочен за престъпник, който е злоупотребил с нещо, изпитвал е несигурност в институциите, не е можел да приеме, че е възможно да има обвинение срещу него. При тези еднопосочни показания за претърпените болки и страдания, неизменно са доказани неимуществени вреди в резултат на отмененото наказателно постановление по начина, по който са претендирани с исковата молба и във вида, изложен в нея. Показанията установяват въздействието върху ищеца на незаконното наказателно постановление и сочат на претърпени от него болки и страдания от този факт в по голяма степен от обичайните. Засягането на личния му и професионален живот с конкретното наказателно постановление, прието за незаконосъобразно и от двете инстанции, е довело до негативно емоционално изживяване, което е продължило поне десет месеца, докато е траяло съдебното производство. Необходимостта да се защищава срещу конкретния правораздавателен акт и да доказва, че не е нарушил закона и то в качеството на председател на съд, се е отразило изключително негативно върху психиката на ищеца. В тази връзка, съдът не е отчел събраните именно в производството пред него доказателства за последиците от незаконния акт и като е подходил формално към тези последици, неправилно е приел, че ищецът е претърпял болки и страдания само от опасения, свързани с размера на глобата и евентуалната необходимост от нейното заплащане в условията на увеличаващо се семейство. Този извод противоречи на изложеното в исковата молба, на дадените от свидетелите показания, на съдържащото се в неговото изложение пред първоинстанционния съд и в защитата на процесуалния му представител. Всички тези факти и обстоятелства обуславят основателност на претенцията в по голям размер от присъдения, за да е справедлив той по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, с оглед на което при определяне размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В случая при определяне размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде съобразено, че периодът на траене на вредите е значителен - поне десет месеца, колкото е продължило съдебното производство, като отмененото наказателно постановление безспорно е имало за него травмиращ характер; ищецът е бил на длъжност председател на СРС, на [възраст], със семейство, т.е. с изграден авторитет в обществото и сред колегите и конкретното НП, наличието на което е станало общоизвестно, означава за обществеността едно единствено нещо - че това лице е нарушило закона, а е съдия и председател. Необосновани са изводите на съда, че колегите юристи следвало да знаят, че НП не е влязло в сила, поради което не била накърнена репутацията на ищеца. В случая обстоятелството, че е налично НП срещу съдия и председател на съд и то на най големия в страната районен съд, е достигнало освен до колеги юристи, така и до обществеността като цяло. Само фактът за издаване на такова НП, свързано с обществени поръчки, в днешното общество е достатъчен да засегне човека, като резонно в случая наличието му е накърнило достойнството на ищеца, уронило е авторитета му и се е отразило по този начин в особено значителна степен на живота му. Незаконосъобразното НП несъмнено е повлияло върху психиката му и налага обезщетяване в съответен по смисъла на закона размер. Като се съобразят горните факти и обстоятелства с продължителността на въздействието им върху психиката и емоционалното състояние на лицето, то определеният от съда размер е значително занижен, като по разбирането на настоящия състав, размер от 3000.00 лв. е този, който отговаря на конкретните факти и обстоятелства и на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на което решението и в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като размерследва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявеният иск в размер на 3000.00 лв., а за разликата над него да бъде отхвърлен със съответните последици от това. С оглед стореното в тази насока искане от касатора и предвид уважаването на иска за имуществени вреди и частичното уважаване, но в значително по голям от присъдения от първоинстанционния размер на иска за неимуществени вреди, настоящият състав следва да се произнесе и по разноските за процесуално представителство пред двете инстанции, както и за заплатената държавна такса за касационно обжалване. При този изход от спора на процесуалния представител на касатора на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата се полага адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, упражнената защита и при отчитане обаче на присъдените разноски за уважения размер пред първата инстанция, при което предвид присъдения размер на разноски за адвокатско възнаграждение от 410.00 лв. за първата инстанция, то за първата инстанция следва да бъдат присъдени разноски в допълнителен размер от 390.00 лв. За касационната инстанция следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. и 5.00 лв. държавна такса за касационното обжалване. Предвид този изход от спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника по касация съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на последния се дължат разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на 40.00 лв. общо за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,