Решение № 13353 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2016 г.

Решение № 13353 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ П., чрез процесуалния му представител срещу решение № 323/27.06.2016 г. по адм. д. № 235/2016 г. по описа на Адм. съд П., с което е отменено решение № 1012-12-13/25.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено Разпореждане № ЕГН, № 1 /прот. № N01397/23.10.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и е изпратена преписката на ТП на НОИ П. за произнасяне с акт, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С разпореждането на пенсионния орга е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер - 154,50 лв. по чл. 70, ал. 7 КСО от 20.03.2015 г. на Г. К. С., като е отказано да бъде изчислена в реален размер, тъй като не може да се приложи разпоредбата по чл. 70, ал. 3 от КСО, защото за определени периоди лицето като самоосигуряващо се, е подавало декларация, но не е внасяло дължимите върху получените от него доходи осигурителни вноски. В жалбата се оспорва извода на първоинстанционния съд, че невнасянето на осигурителни вноски от лицето за периодите - месец 10,11,12 на 1998 г. и от 01.08.1999 г. до 31.12.2005 г., независимо, че е подавал данъчни декларации, не е пречка за изчисляване на индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО и определяне на действителния размер на пенсията на Спасов по този ред. Ответникът по касация, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез пълномощника си в писмено становище моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че решението на Административен съд П. е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Касационният състав споделя изцяло приетата за установена от Административен съд П. фактическа обстановка по случая, както и изведените въз основа на нея правни изводи. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението. Правилно съдът е приел, че въпреки липсата на внесени осигурителни вноски, за процесните периоди е трябвало пенсионният орган да изчисли индивидуалният коефициент на лицето, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО и да отпусне пенсията в реален размер. Правилно е приел първоинстанционният съд, възоснова и на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че при изключване на периода, през който не са внасяни осигурителни вноски, може да се изчисли индивидуалният коефициент на лицето, че е налице осигурителен доход и осигурителен стаж, за които има реално внесени осигурителни вноски, като индивидуалният коефициент трябва да се изчислява с приложимост на чл. 70, ал. 3 от КСО, на база наличните данни. Поради това, актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата на ответника по касация лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, са издадени в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Процесните периоди, за които не са внесени изравнителните осигурителни вноски нямат никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на Г. С.. Трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност. Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. " Установената съдебна практика е в подкрепа на този извод, като напр. Решение № 7036 от 13.06.2016 г. по адм. д. № 12630/2015 г. на ВАС, Шесто отделение. С оглед изложеното, с решението на Административен съд П. правилно са тълкувани и приложени материалния закон и процесуалните правила, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното своевременно искане на ответника по касация, следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение