Решение № 1538 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2016 г.

Решение № 1538 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. (ОДМВР) против решение № 64 от 19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 18/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена негова заповед № 343з-1621 от 8.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като противно на приетото от съда на наказаното лице е връчено становището на членовете на дисциплинарната комисия, както и не е налице нарушение на нормата на чл. 207, ал. 8, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Освен това не е приложим редът по чл. 207 от ЗМВР, тъй като не става дума за налагане на наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина. Безспорно е установено нарушението, за което е наложено наказанието, като същото е правилно квалифицирано. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и делото да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Ц. А. Г., чрез пълномощника си адв. М. К., в писмена защита, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразявя становище, че са правилни изводите на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски - адвокатски хонорар за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че не са налице приетите от съда нарушения на процедурата, нарушението на служебната дисциплина е установено от събраните в преписката доказателства и неправилно обжалваната заповед е отменена. Пледира за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначалната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акто, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционният съд е цитираната заповед на директора на ОДМВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на Ц. А. Г. - младши автоконтрольор първа степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - С., затова че по време на осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, на посочените дати и часове, със служебен автомобил с цитиран номер, не е използвал монтираните в автомобила безжични микрофони, съгласно "Указанията за работи на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и Технически характеристики правила за работа", утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-197 от 19.02.2015 г. Първоинстанционният съд, подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че дисциплинарното производство е започнало по сигнал рег. № 7855р-6330/25.08.2015 г. на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, в който е отразено, че при преглед на видеофайлове е установено, че някои от тях не съдържат аудиозапис. Д. на ОДМВР - С. е разпоредил извършване на проверка. След извършването й е изготвена справка, в която по дати са описани полицейските служители, които са били на смяна, в съответните часове, посочени в сигнала, както и в кои служебни автомобили. Със заповед № 343з-1397 от 26.10.2015 г. на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР директорът на ОДМВР - С. е разпоредил да се извърши проверка за установяване на дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със тази заповед на 28.10.2015 г., като е дал обяснение по данните на 12.11.2015 г. - вх. № 343з-10831. Проверката е приключила с изготвянето на справка № УРИ 343з-10906/16.11.2015 г., изготвена от надлежно определената дисциплинарна комисия. Ж. Ц. Г. е запознат със справката на 16.11.2015 г., като му е указано правото да даде допълнителни обяснения или да направи възражения в срок от 24 часа - протокол № 343р-11163 от 16.11.2015 г. В този срок не са постъпили възражения или обяснения. Със становище УРИ № 343р-11441 от 27.11.2015 г. дисциплинарната комисия е предложила на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) на Ц. Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР за срок от шест месеца за нарушение на служебната дисциплина, тъй като е установено че за времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 29.07.2015 г., Георгиев и другите двама членове на наряда не са използвали монтираните в посочения служебен автомобил безжични микрофони, като същото нарушение е установено и за часовете от 19.00 на 1.08.2015 г. до 07.00 часа на 2.08.2015 г. На основание проверката ДНО е издал оспорената заповед. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон, поради което е постановил отмяната й. Приел е, че е нарушен закона и правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е запознат с изготвеното от дисциплинарната комисия становище, с което е приключила проверката. Същият не е изслушан/не е дал обяснения, с което е нарушен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Нарушен е и чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Също така съдът е приел, че в заповедта е посочено само, че Георгиев не е използвал безжичните микрофони, без да се конкретизира в какво се изразява нарушението, което обосновава липса на фактически и правни основания в заповедта. Освен това административният съд е приел, че не е безспорно установено извършването на нарушението. За датата 29.07.2015 г. в автомобила са били трима служители, а в него са монтирани само два микрофона, като не става ясно кой точно е задължен да ползва техниката и защо не са наказани другите двама членове на екипа. За датата 1/2.08.2015 г. не са изследвани данните за наличие на технически неизправности на системата за аудио и видеонаблюдение. За да се приеме наличие на виновно поведение, съдът е посочил, че е следвало служителите да бъдат обучени за боравене със техниката, за каквото обучение няма данни. По тези доводи е постановен оспорения съдебен акт. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Не е налице приетото нарушение на нормите на чл. 206 и чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по чл. 198-202 от ЗМВР, при което правилно проверката е разпоредена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като дисциплинарното производство е образувано с надлежна заповед, която е поставила неговото начало. В заповедта е определен и дисциплинарно разследващия орган, в посочения персонален състав на комисията, като е възложено извършването на проверка за конкретно посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина от посочените в нея служители, в това число и Ц. Г.. В проведеното производство са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 16 и чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Ж. Г. е запознат с правото да направи възражение или да даде допълнителни обяснения в срок от 24 часа от запознаването му със справката, изготвена от ДРО, поради което правото му на защита в производството не е било нарушено. Бездействието на жалбоподателя да даде допълнително обяснение или възражение е плод на субективната му преценка и решение и не може да обоснове нарушение на административнопроцесуалните правила за издаване на административния акт. Липсва нормативно задължение служителите, срещу които е образувано дисциплинарно производство да бъдат запознати със становището на ДРО, което се изготвя след запознаването на същите със справката от извършената проверка. В становището биха се изложили допълнителни съображения при постъпили обяснения или възражения от служителя, привлечен към дисциплинарна отговорност или доказателства, каквито в случая не са налице. Не е налице нарушение на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, тъй като разписаните в същият текст задължения за административния орган са относими към производството за налагане на тежки по смисъла на закона нарушения на служебната дисциплина. Необоснован е и изводът на съда, че е налице нарушение на чл. 27 от Инструкцията. Видно от данните, ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени в хода на дисциплинарното производство, видно от резолюцията, поставена върху същите. В съдебното решение е прието, че не е ясно от кого е положена резолюцията. Подписът не е оспорен в хода на съдебното дирене, поради което изводът на съда е необоснован, с оглед данните по делото. Не е налице приетото нарушение на процедурата. В обобщение следва да се приеме, че изводът на съда за постановяване на административния акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му е неправилен и необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не намира опора в приложимите законови и подзаконови норми. Неправилен е и изводът на съда за липсата на установено по безспорен начин, нарушение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие - в посочените часове на съответните дати, служителят не е използвал монтираните в служебен автомобил "О. А." с рег. № СН5699 АК безжични микрофони, с което виновно е нарушил заповедта на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", както и същите. Служителят не е използвал безжичните микрофони, както е посочено в раздел II т. 6, 1, 6.2 и т. 6.9. от Указанията. Съгласно т. 6.1 назначените в наряд служители използват безжичните микрофони като водачът на автомобила ползва микрофон № 1, втори служител - микрофон № 2. Нито един от тях не е ползван, като не са опровергани данните, че Ц. Г. е бил водач на автомобила, т. е. същият е следвало да използва микрофон № 1, а не е сторил това. В този смисъл необосновано съдът е приел, че нарушението не е установено, тъй като в наряд са били трима и не е ясно жалбоподателят кой микрофон е следвало да използва. Съгласно т. 6.2 микрофоните следва да са постоянно включени, съгласно т. 6.9 всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. Посоченото не е сторено. Конкретните нарушения на Указанията са ясно дефинирани в справката, с която служителят се е започнал, поради което не е нарушено правото му на защита, като нарушението е ясно описано от фактическа страна и ясно е квалифицирано, в противовес на приетото от съда. С утвърдените правила за работа със "Система за видеонаблюдение в автомобила" служителят е запознат, видно от протокол за проведено обучение № 804р-1514/1.04.2015 г., в който изрично е посочено, че служителят е обучен по отношение описанието на системата и нейните технически характеристика, работата със системата и тактиката за контрол, както и с действията, които следва да предприеме в случай на невъзможност да се извършва контрол поради повреда, планов ремонт, командироване с друго предназначение или повреда в системата на видеозаписа. За процесните дати служителят не е докладвал за каквито и да проблеми със системата, такива не са отразени в доклад или в ежедневния отчет за дежурството, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. Посоченото опровергава приетото от съда, което е в противоречие с доказателствата по делото. Нарушението е установено по несъмнен начин. Няма спор, че спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение, трето от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. При така установените факти следва изводът, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същия е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение, в което е прието обратното е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като настоящият състав се произнесе по същество, като жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и тъй като ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство и пред двете инстанции, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение вразмер на 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция, като се осъди Ц. Г. да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение