Решение № 11011 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници против решение 618/22.03.2024 г., постановено по адм. д. 242/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменено решение 32-195260/14.06.2022 г. на директора на ТД Митница Русе. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството; неосъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, за необосновано изключване на вторичните методи по чл. 74, § 2 и за неправилно прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Настоява, че е вносителят не е доказал убедително действително платената цена на внесената стока, тъй като валутният му превод не сочи основание за плащане и това опущение не се преодолява с вторични счетоводни записвания. Сочи значими за спора факти, които според него са останали недоказани. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Илко ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Ловеч решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 19BG004205002672R6/25.06.2019 г. Определил е митническата стойност в размер 11 098.48 лева на внесената от дружеството стока по митническата декларация лек автомобил употребяван марка Форд, модел Ф 150 с посочени брой места, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за мито в размер 672.25 лева и за ДДС при внос в размер 1 478.95 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. Основание на митническия орган да отхвърли декларираната МС в размер 4 376.02 лева е невъзможността да се обвържат представените от вносителя платежни документи с конкретни покупки на автомобили, за които се отнасят плащанията, както и непредставянето на договори, поръчки и заявки за покупка на стоките, включително разпечатка от потребителския профил в аукциона, от който се твърди да е придобит автомобила. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с определена от експерт пазарна оценка на стоката като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи до мястото на въвеждане на стоката в ЕС е определена новата МС 1 098.48 лева. С тази МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност, но в нарушение на правилата на чл. 22, § 6, ал. 1 МКС, доколкото на адресата на акта в противоречие с правилото на чл. 84л, ал. 2 ЗМ не е предоставена експертната оценка на употребявени автомобили. Решаващите изводи на първостепенния съд са и за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че лекият автомобил марка Форд е закупен за 2 100 щатски долара съгласно касова бележка или още сметка за продажба от 04.04.2019 г. и сумата е платена изцяло чрез периодично възстановяване на кредитния лимит на Илко ЕООД от разплащателната сметка на дружеството в Райфайзенбанк България ЕАД. С позоваване на заключението на СЕИ е описан механизма на покупката чрез участие в търг с конкретен клиентски номер, който наред с автомобила се посочва в касовата бележка. Установено е, че автомобилът е продаден впоследствие за 6 600 лева с ДДС. Липсвали информационни източници за плащания различни от тези по сметката за продажба в размер 2 100 щатски долара и за транспорт в размер 699.32 лева. Отречено е да е обосновано последователното отхвърляне на методите по чл. 74, § 2 МКС и правилното прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. Обобщението на съда е за недължимост на допълнително установените от метническат аадминистрация публични задължения. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесената стока. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение неспособността на администрацията да определи основанието за плащане към доставчика по представените от вносителя платежни документи. В извънсъдебната фаза е достъпно използването на източници на специални знания /каквито са ползвани при т.нар. експертна оценка/, а с такъв източник в хода на съдебното дирене е установено плащане на декларираната от вносителя договорна стойност. Този информационен източник установява и останалите неизяснени според касатора факти. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническата декларация. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани произволно определени митнически стойности. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на възможна продажна цена в рамките на страната. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. На крайният извод за правилност на обжалваното решение не се отразява несъгласието на касационния съдебен състав с изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта на митническия орган. Утежняващият акт е заключителен в производство по чл. 48, § 1 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Динамичният фактически състав на чл. 84а и сл. ЗМ /включително изпълнението на задължението по чл. 84л, ал. 2 ЗМ/ е приложим за последващия контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,