Решение № 14260 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2011 г.

Решение № 14260 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Яким Асенов Иванов от гр. София против решение № 1955 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 1339 от 2011 г. на Административния съд - София-град. В жалбата са развити доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на СО - район "Надежда", чрез процесуалния си представител прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 46, ал. 5 от ЗОС. Образувано е по жалба от Яким Иванов срещу заповед № РД-09-034 от 3.02.2011 г. на кмета на СО - район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС е било прекратено наемното правоотношение за жилище - частна общинска собственост, и е постановено освобождаването му в 14-дневен срок от връчване на заповедта. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата. Съображенията за това са били, че адресатът на заповедта не е заплащал наемната цена за общинското жилище за повече от шест месеца. Съдът е посочил, че Иванов е бил предизвестен за това с констативен акт от 25.01.2011 г. на район "Надежда", което имало и характер на предизвестие за разваляне на наемния договор. Така приетото е законосъобразно. Съдът е приел от правна страна наличието на две законови предпоставки за издаване на заповедта: отдадено под наем на жилище - общинска собственост, и наличие на хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Приел е, че те са налице, доколкото жалбоподателят не е доказал заплащане на посочените в писмото-покана за доброволно изпълнение на район "Надежда", получено лично от наемателя. От друга страна, след като по първоначалното делото, а така също и към касационната жалба не са приложени доказателства да е изпълнено това задължение от страна на Яким Иванов, то е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. Що се отнася до твърдението в касационната жалба, че не била изяснена фактическата обстановка по делото, то е неоснователно. Това е така, защото обжалваното решение е постановено след задълбочена проверка на събраните по делото факти и обстоятелства съобразно разпоредбите на чл. 168 вр. чл. 145 и следващите от АПК, като административният съд се е съобразил и с изискванията на чл. 170 - 171 АПК, съгласно които всяка една от страните следва да докаже своите твърдения. При установените по категоричен начин факти и обстоятелства от значение за спора правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта - предмет на спора, с която са били прекратени наемните отношения поради неплащане на наемната цена за повече от 6 месеца. Обсъдени са изчерпателно доказателствата и доводите за нищожност и незаконосъобразност на акта и той обосновано е потвърден като законосъобразен с оглед критериите в чл. 146 АПК. По тези съображения постановеното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,