Решение № 12522 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2018 г.

Решение № 12522 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на О. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Стойчев, против решение № 309 от 14.02.2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив по адм. д. № 1554/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД – 17 - 395 от 26.04.2017 г. на Кмета на район "Централен" на община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Вътрешно преустройство с приобщаване на тераса към кухня", находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор № 56784.523.1522. 1 в УПИ IV – комплексно застрояване, кв. 337 по плана на Трета градска част, с административен адрес гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III - Обединител" № 147, извършен от О. Т. без одобрени проекти и разрешение за строеж, и с което О. Т. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не се касае за тераса, а за лоджия, което променя изводите за изискуемостта на разрешение за строеж за спорния обект. Твърди и че е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като посочва такива. Твърди и неправилност на извода на съда, че се касае за строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж, тъй като посочва, че се касае за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и преустройството е такова по чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Кмета на район "Централен" на община Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК (05.03.2018 г. е бил почивен ден), от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган във връзка с представена заповед за оправомощаване на кмета на район "Централен" на община Пловдив, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят е уведомен за започналото производство и е упражнил правото си да възрази срещу съставения констативен акт. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, за който е следвало да се получи разрешение за строеж. Приел е, че това е така, тъй като се касае за преустройство на лоджия, състоящо се в приобщаването й към кухнята на апартамента, което е сторено чрез зидария нот газобетонови блокчета по фасадата и монтирана дограма, премахване на подпрозоречния зид и дограма на лоджията към кухнята, като по този начин лоджията е приобщена към кухнята. Не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, с която е дадено становище, че извършеното представлява текущ ремонт, поради противоречие в изложените мотиви. Приел е, че от доказателствата е доказано, че е налице промяна на предназначението на лоджията, като същата е приобщена към кухнята, като е приел, че извършеното премахване на стария зид между лоджията и кухнята и е новоизграден зид по външната част на лоджията не могат да се приемат за извършен текущ ремонт. Приел е и че не е приложима и хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Приел е и че не се касае за хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, а именно за остъкляване на лоджия, за което не се изисква разрешение за строеж, тъй като е приел, че е налице преустройство като лоджията е усвоена към пространството на кухнята. Решението е правилно. От доказателствата по делото е безспорно установено, че извършеното преустройство се изразява в премахване на подпрозоречен зид, демонтирана е дограмата над него, които са отделяли кухнята от лоджията и е изграден по външната част на лоджията зид с газобетонни тухли над съществуващия парапет на външната част на лоджията и е поставената от дограма по външната част на лоджията. С това е променено предназначението на лоджията като част от нея е приобщена към кухнята на апартамента на жалбоподателя. При тези данни правилно АС – гр. Пловдив е приел, че е налице преустройство и то представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване съгласно чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект. Не се касае само за остъкляване на лоджия или за извършен текущ ремонт, а за преустройство на апартамента с приобщаването на част от лоджията към кухнята. В тази връзка правилно АС – гр. Пловдив е ценил приетата съдебно техническа експертиза досежно направените установявания за извършеното на място, но не и досежно дадените правни изводи. Извода, че е налице преустройство, ерго строеж, не се променя от обстоятелството, че площта на лоджията е включена в общия обем на сградата (§ 5, т. 58 от ДР на ЗУТ). В случая неоснователно се твърди от касатора, че извършеното е само остъкляване на лоджия по смисъла на чл. 151, т. 6 от ЗУТ и текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като това се опровергава от установеното реално извършено, което отговаря на преустройство или строеж, който подлежи на разрешаване. Настоящият съдебен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението, поради неправилно прието от съда, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив правилен е извода на съда за липса на опорочаване на административната процедура, с което да е препятствано правото на защита на адресата на заповедта, което би обосновало същественост на нарушенията. Това е така, тъй като самия адресат е участвал в административното производство, навел е своите възражения, освен в административното, но и в съдебното производство. Настоящата инстанция споделя мотивите на АС – гр. Пловдив относно липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника в тази връзка като основателно следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди О. Т. да заплати на Община Пловдив сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,