Решение № 15261 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2016 г.

Решение № 15261 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ХопСпот" ООД, седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 6201 от 12.10.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 4586/2016 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "ХопСпот" ООД срещу Заповед № 151/08.02.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма (ЗТ), е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ - заведение за хранене и развлечения (VITAMIN B), находящо се в гр. С., ул. "А. К." .№..., стопанисвано от "ХопСпот" ООД. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност на съдебното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисия защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че с Констативен протокол /КП/ № К-0202370 от 10.11.2015 г., по повод постъпили в КЗП жалби, служители на ответника са извършили проверка на обект - заведение за хранене и развлечение "VITAMIN B" с адрес гр. С., ул. "А. К." .№..., стопанисвано от "ХопСпот" ООД. Констатациите от проверката са обективирани в КП. Отразени са констатираните нарушения, вкл. че на видно място в обекта не е поставено и не е представено удостоверение за категоризация на обекта или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект. КП съдържа нареждане, на 18.11.2015 г. в КЗП да бъде представен документ за категория на обекта и е връчен на представител на юридическото лице - Е. С., който факт не се оспорва от жалбоподателя. От последния по делото не са ангажирани доказателства, а и такива не са представени с административната преписка, че на КЗП е представено исканото удостоверение. С Докладна записка изх. № С-01-664/27.11.2015 г. на КЗП е предложено налагане на принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект". Видно от т. 35 на Протокол № 48 на КЗП от заседание проведено на 16.12.2015 г., Комисията е приела предложението. На 08.02.2016 г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, буква "в" от ЗТ е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - заведение за хранене и развлечение /"VITAMIN B"/ находящо се в гр. С., ул. "А. К." .№..., стопанисвано от "ХопСпот" ООД. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е посочил, че дружеството не оспорва, че стопанисвания от него обект е туристически по смисъла на закона, но не е доказало, че туристическият му обект е категоризиран, за което съдът му е дал изрични указания. При липсата на такива доказателства, първоинстанционният съд е приел, че констатацията на ответника, че жалбоподателят предоставя услуги в некатегоризиран туристически обект, е правилна и законосъобразна, като от събраните по делото доказателства, се установява, че процесното заведение не е сред обектите, които не подлежат на категоризация по чл. 120 ЗТ. Въз основа на горното съставът на АССГ е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗТ, Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3. В съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ, председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗТ предвижда хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р. Б. да се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл. 114, т. 1 ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Не се спори по делото, че процесното заведение за хранене и развлечение /"VITAMIN B"/ безспорно е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. В хода на извършената от КЗП проверка безспорно е установено, че обектът не е категоризиран. Въпреки дадените от съда изрични указания, по делото не са представени доказателства този туристически обект да е категоризиран в съответствие с горепосочените изисквания на закона, като последният не попада в изключението на чл. 120 ЗТ. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 от ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, стопанисваното от касатора заведение за хранене и развлечения не е. Изложеното по- горе води до извод за законосъобразност на приложената от страна на председателя на КЗП ПАМ "временно затваряне на туристически обект", предмет на първоинстанционното производство. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отменил протоколното определение, с което е задължил Областна дирекция по безопасност на храните да представи административна преписка вх. № 24776/07.09.2015 г. От представения от дружеството Протокол от 17.09.2015 г. на ОБДХ се установява, че става въпрос за регистрация на обекта по Закона за храните, а не за категоризация на обекта, която се определя в съответствие с приложимите разпоредби от ЗТ. По изложените съображения цитираната по-горе преписка е неотносима към предмета на спора поради което не е нарушено и правото на защита на касатора. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, съдът следва да осъди "ХопСпот" ООД да заплати на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение