Решение № 6300 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Иванов, против решение 7555 от 05.03.2025 г., постановено по адм. дело 12925/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 12073 от 20.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението противоречи на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. Излага съображения, че е неправилен и изводът на съда, че административния орган е извършил преценка на всички факти и обстоятелства свързани със Сирийската арабска република. От наличната информация за страната на произход на кандидата се установява, че за него е налице реална опасност за живота и личността в случай на връщането му на територията на Сирия, което е основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А., гражданин на Сирия против решение 12073 от 20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е съобразил решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази смъртното наказание , екзекуцията , както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Съдът се е позовал на приложената към делото актуална справки с вх. ЦУ-1850 от 27.08.2024 г. за страната на произход и справка ЦУ-1841 от 23.08.2024 г., както и на справка ЦУ-0220 от 14.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от които, общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът е обсъдил подробно представените актуални справки и доказателства за положението в Сирия и е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие посегателство в чл. 15, б в от Директива 2004/83/ЕО. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 02.08.2024 г., кандидатът е заявил, че е напуснал Сирия на 01.07.2024 г. и е влязъл нелегално в Турция, където останал 10 дни. Преминал нелегално границата с България, с помощта на трафикант, сам се предал, искал да стигне до България; роден бил в Халеб и живял в едно село близко до град, за да не го намерят военните, не бил служил в армията в този район сега нямало военни но имало бандити, не можело да се живее спокойно заради скъпотията и липсата на работа; учил до 8 клас и работил ката шофьор в металургичен завод; напуснал Сирия защото липсвали условия за живот; трябвало да помага на семейството си, като основната причина за да напусне Сирия била войната. Заявил, че ако тя свърши и ако намери работа ще се върне в Сирия. В страната по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната религия. Не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка. Не е арестуван, задържан в Сирийска арабска република. Чужденецът не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия, спрямо него лично не е оказвано насилие. С чужденеца е проведеното второ интервю на 11.11.2024 г., на което заявил, че искал да стигне до Германия, но нямал достатъчно пари да плати на трафикант 7 000 евро. В Германия имало много работа за него, тъй като бил шофьор на строителна механизация. Преди да напусне Сирия живеел при леля си в град Азаз, който се намирал в северната част на област Халеб, живеели заедно в бежански лагер, който се намирал на три четири километра от турската граница. Семейството му живеело в град Халеб. Преди това работил като общ работник в Халеб, където имало фабрика, в която работил като шофьор на строителна механизация, напуснал тази работа за да не служи в армията, заплатата му била 200 000 сирийски лири на месец, които се равнявали на 50 долара; знаел за закона за освобождаване от военна служба срещу заплащане, обаче нямал 10 000 долара за да плати на правителството; през 2013 г., когато бил дете, в град Халеб имало бомбардировки, взривове, ракети, четирима негови братовчеди загинали в колата си от ракетна атака на хеликоптер, къщата на семейството му в квартал [квартал], гр. Халеб тогава била разрушена и роднините му продължили да живеят в старата им къща в района на [квартал], квартал на гр. Халеб. Той лично не бил засегнат, в последните четири години, знаел че имало сражения, но били далече от мястото където живеел - град Азиз, не знаел кой с кого воюва; напуснал Сирия през 2024 г., защото трябвало да събере пари 3 500 евро за трафикант; семейството му родителите му, двамата му братя и трите му сестри още живеели в Халеб; заявил, че би се върнал в Сирия, когато всички групировки и режима изчезнат, имало и голяма корупция в Сирия. Искал да получи закрила в България за да може да работи, не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга страна членка на Европейския съюз. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1850 от 27.08.2024 г., справка ЦУ-1841 от 23.08.2024 г., както и справка ЦУ-0220 от 14.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че семейстрвото му продължава да живее в Сирия и към настоящият момент. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с решение по дело С-159/21 на Съда на ЕС от 22.09.2022 г., досежно даденото с него тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. Решение по дело С-159/21 СЕС дава тълкуване, съгласно което член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В случая, фактите по настоящото дело нямат общо с постановеното решение на СЕС, тъй като спрямо жалбоподателя няма констатации или становище на органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, че представлява заплаха за националната сигурност. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,