Решение № 6845 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2013 г.

Решение № 6845 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград срещу решение № 874 от 20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 155/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград в частта му, в която е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 48/17.12.2012 г. на директора на БДУВЗБР- Благоевград като установеното задължение на "Водоснабдяване и канализация" ООД- Перник за такса за водовземане е намалено от 2 052 373,10 лв. на 1 896 711 лв.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според този касационен жалбоподател съдът неправилно е определил както началната дата, от която тече погасителната давност за вземането за такса водовземане за 2005 г., така и датата, на която изтича 5-годишният давностен срок, като неправилно не е съобразил и наличието на основания за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и неправилно е намалил задължението със 155 662.10 лв. Моли атакуваното решение да бъде отменено в атакуваната му част, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД-Перник срещу АУПДВ № 48/17.12.2012 г.

Срещу същото съдебно решение по делото е постъпила и касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ООД-Перник. Този касатор обжалва съдебния акт в частта му, в която АУПДВ е оставен в сила след изменението му за сумата от 1 896 711 лв. Твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. АС-Благоевград бил постановил решението си при неизяснена фактическа обосновка, дължаща се на допуснато от него процесуално нарушение - недопускане на искана от жалбоподателя и относима към изясняване предмета на спора съдебна експертиза. В противоречие с материалния закон съдът бил приел законосъобразност на определения от административния орган размер на дължимата такса водовземане, въпреки че липсвали каквито и да било доказателства, че водата от яз. "Студена" е първа категория, а не втора.

Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите-Западнобеломорски район- гр. Благоевград, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от юриск. Димова, която поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на "В и К"-Перник, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната от доверителя й част като неправилно и да бъде оставено в сила в останалата му част.

Касационният жалбоподател "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Перник, редовно призован, се представлява от юриск. Несторова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на насрещната страна, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната от "В и К" ООД -Перник част като неправилно, а в останалата част да бъде оставено в сила по съображения, развити подробно в писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, предявена от директора на БДУВЗБР- Благоевград и за неоснователност на касационната жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Перник..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части, поради което са допустими.

Първата касационна жалба се явява неоснователна, а втората - основателна по следните съображения:

С Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 48/17.12.2012 г. на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ по отношение на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Перник е установена по основание и размер дължима сума за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Перник и населените места в областта по Разрешително за водоползване № 003594/21.03.2005 г. на министъра на околната среда и водите / изменено с Решение № 158/24.09.2007 г. и Решение № 266/15.10.2009 г./ за периода: от 1.04.2005 г. до 31.12.2011 г. в размер общо на 2 052 373, 10 лв./ два милиона петдесет и два лева и десет стотинки/.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АС-Благоевград на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е изменил горецитирания АУПДВ като е намалил дължимата от "водоснабдяване и канализация" ООД- гр. Перник сума от 2 052 373, 10 лв на 1 896 711 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр. Перник е частично основателна, а обжалваният АУПДВ- частично незаконосъобразен по отношение начислената като дължима такса за водовземане за периода 1.04.2005 г. до 31.12.2005 г. Съдът е уважил направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на задължението за заплащане на такса за водовземане от яз. "Студена" за питейни нужди за 2005 г. по давност, като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от Тарифата, на база която е начислена таксата, същата следва да бъде платена до 31 януари на годината, следваща годината, за която таксата се дължи. Според съда от 1.01.2006 г. започва да тече предвидената в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишна погасителна давност, освен ако в друг закон не е предвиден по-кратък срок. Доколкото Законът за водите не предвижда по-кратък срок на погасителната давност за вземания за такси водоползване, АС-Благоевград е приел, че давностния срок за таксата, определена за периода 1.04.2005 г. - 31.12.2005 г. изтича на 1.01.2007 г., а обжалваният АУПДВ е издаден на 17.12.2012 г. - т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.

По отношение дължимата такса за водовземане за периода 1.01.2006 г. -31.12.2011 г., съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства, в т. ч. и приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, е заключил, че таксата е определена законосъобразно както по основание, така и по размер. При наличието на заповед № РД-272/3.05.2001 г. на МОСВ за проектно определяне водите на яз. "Студена" като първа категория и при липсата на представени по делото доказателства, установяващи по-ниска категория на тези води, съдът е приел, че правилно таксата за водовземане е определена на база неспорния между страните ползван воден обем и на база качество - първа категория на водите за питейно-битови нужди. С оглед кредитираната от съда като неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, правилно административният орган в АУПДВ е определил и размера на таксата при първа категория на водите на яз. "Студена".

1. По касационната жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Западнобеломорски район - Благоевград.

Касационната жалба на директора на Басейнова дирекция- Западнобеломорски район - Благоевград е неоснователна. Този касатор обжалва съдебното решение в частта му, в която АС-Благоевград е изменил Акта за установяване на публично държавно вземане като е намалил дължимата такса за водовземане в общ размер от 2 05373,10 лв със сумата от 155 662,10 лв, явяваща се начислена такса за водовземане за периода 1.04.2005 г. -31.12.2005 г. Съдът е приел, че по отношение сумата от 155 662,10 лв АУПДВ се явява незаконосъобразен и тази сума не се дължи, тъй като задължението за плащането й е погасено по давност, на която длъжникът своевременно се е позовал чрез надлежно възражение в процеса.

Съдебното решение в тази му част е правилно . Макар съдът непрецизно да е изписал диспозитива на решението - "изменя акта за установяване на публично държавно вземане като намалява сумата от ... на .... ", вместо "отменя АУПДВ в частта му, в която е установено, че "ВиК" ООД-гр. Перник следва да заплати такса за водовземане в размер на 155 662,10 лв за периода 1.04.2005 г. -31.12.2005 г. ", съдът по същество е постановил отменителен диспозитив по отношение сумата от 155 662,10 лв.

Правилно съдът е приел, че задължението за заплащане на такса за водовземане за периода 1.04.2005 г. -31.12.2005 г. в размер на 155 662,10 лв е погасено по давност.

Съдът се е обосновал с разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, съгласно която погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Институтът на погасителната давност има материалноправен характер, поради което спрямо него следва да се приложат нормите, действащи към момента на възникването и изискуемостта на публичното вземане. Задължението за заплащане такса водовземане за периода 1.04.2005-31.12.2005 г. става изискуемо на 31.01.2006 г. съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект (отм.), а съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК / в сила от 1.01.2006 г./, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Законът за водите не предвижда по-кратък от залегналия в чл. 171, ал. 1 от ДОПК срок, поради което 5-годишният давностен срок започва да тече от 1.01.2007 г. и изтича на 1.01.2012 г. - 11 месеца преди издаване на обжалвания АУПДВ.

Действително АС-Благоевград е допуснал техническа грешка при обозначаване в мотивите на съдебния акт на датата на погасяване на публичното задължение за такса водовземане за 2005 г., но това не се отразява на правилността на извода му за погасяване на това вземане по давност.

Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай не е налице нито едно от изброените в чл. 172 от ДОПК основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Неоснователни са развитите в касационната жалба на директора на БДЗБР-Благоевград твърдения за спиране на погасителната давност с отправяне на уведомление за започнало производство за издаване на АУПДВ изх № 422/30.10.2007 г. и покана за доброволно изпълнение. Действително по делото пред административния съд са представени като доказателства цитираното уведомление изх. № 422/30.10.2007 г. и покана за доброволно изпълнение. Липсват доказателства обаче това уведомление да е достигнало до длъжника и да му е надлежно връчено - от една страна, а от друга страна- в това уведомление не е посочено по кое от няколкото разрешителни за водовземане се отпочва административното производство и уведомлението не съставлява основание за спиране на давностния срок по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като не на база същото уведомление е издаден обжалвания АУПДВ. Евентуално отпочналата с това уведомление процедура не е завършила с издаване на АУПДВ. Нещо повече - по делото са представени други доказателства - уведомление изх. № ПО-02-47/5.06.2012 и покана за доброволно изпълнение, както и уведомление изх. № 10-02-125/13.11.2012 г. и покана за доброволно изпълнение, които по същество съставляват уведомления по чл. 26 от АПК за започване на административното производство по издаване на обжалвания АУПДВ. Тези уведомления не спират погасителната давност, тъй като са постановени след изтичането й.

Неоснователни са твърденията на първия касатор за това, че уведомлението от 2007 г. и поканата за доброволно изпълнение от 2007 г. били обжалвани от "В и К" ООД - Перник по съдебен ред, като съдебното производство било приключило с Определение № 11350/5.10.2009 г. по адм. д. № 11893/2009 г. по описа на ВАС. Видно от представеното по делото прекратително определение по адм. д. № 561/2009 г. по описа на АС-Благоевград, със същото е прекратено исковото производство по чл. 128, ал. 2 от АПК, инициирано от "В и К" ООД -Перник за установяване категорията на водата от яз "Студена" и недължимостта на такса за водовземане като за първа категория вода. Съдебното производство по така предявеният установителен иск не съставлява основание за спиране на погасителната давност по чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като не е образувано по жалба срещу издаден вече акт за установяване на публично държавно вземане.

Не могат да се приемат за основателни и твърденията на касатора за прекъсване на погасителната давност поради наличието на признание от страна на длъжника на основанието и размера на дължимите годишни такси за водовземане, включително и дължимата такса за 2005 г. Действително между страните в годините е разменяна кореспонденция, в която "В и К" -Перник не отрича факта, че дължи суми за такса водовземане и моли задълженията му да бъдат разсрочени. През цялото време обаче дружеството-длъжник е оспорвало размера на дължимата такса с твърдението, че дължи такса за втора категория, а не за първа категория вода, поради което не е налице признание за размера на задължението.

2. По касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД- гр. Перник

Основният довод за неправилност на съдебното решение, застъпен в касационната жалба, е неправилното категоризиране на водите в яз. "Студена" като първа категория, вместо твърдяната от ползувателя й втора категория. Неправилната категоризация на водата води до неправилно прилагане на корекционен коефициент 1 за първа категория, вместо двойно по-ниския - 0,5, определен по Тарифата за втора категория.

Настоящата касационна инстанция намира касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД- Перник за основателна.

Правилни са доводите на този касатор за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

"ВиК" ООД-Перник още през 2009 г. е предявил иск по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване действителната категория на водите на яз. "Студена" ползвани за питейно-битови нужди, като е целяло установяване на факта, че същите води съставляват II категория, а не I категория, както неправилно според ищеца приема Басейнова дирекция за управление на водите - Западнобеломорски район. По повод този иск е образувано адм. д. № 561/2009 г. по описа на АС- Благоевград, прекратено с Определение № 356 от 22.07.2009 г./ л. 190-193 по делото/. АС-Благоевград е приел, че искът по чл. 128, ал. 2 е недопустим, тъй като съществува друг ред за установяване действителната категория на водите от яз. "Студена" и това е производството по обжалване на издаден от БДУВЗБР акт за установяване на публично държавно вземане за такса водовземане. Прекратителното определение по адм. д. № 561/2009 г. по описа на АС-Благоевград е оставено в сила с Определение № 11350/10.05.2009 г., постановено по адм. д. № 11893/2009 г. по описа на ВАС, Първо А отделение, с което са потвърдени като правилни основните мотиви на първото определение- налице е друг ред за защита, а именно - защита в производството по обжалване на АУПДВ за такса водовземане. / л. 194-195 по делото /.

Въпреки тези доказателства и при наличие на искане от страна на жалбоподателя "В и К" ООД- Перник за назначаване на химико-физична експертиза за установяване действителната категория на водите на яз . "Студена", ползвани за питейни нужди, съдът със свое определение от 28.03.2013 г. е отказал назначаването на такава експертиза. С това свое процесуално действие съдът е оставил делото неизяснено от фактическа страна в нарушение на основния принцип за истинност в административния процес, прогласен в чл. 7 от АПК и, наред с това, е лишил "Водоснабдяване и канализация" ООД- гр. Перник от процесуална форма за защита и възможност да установи по съдебен ред твърдението си за категория на ползваната по разрешителното вода от яз"Студена", различна от посочената от административния орган I категория.

Отделно от гореизложеното съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно не е допуснал и приел като доказателства представените от БДУВЗБР- Благоевград годишни доклади за състоянието и категоризирането на водите на яз. "Студена" за процесния период 2005-2011 г. Същите са годни доказателства за установяване на основния спор по делото - категорията на ползваната вода, която безспорно влияе върху размера на таксата за водовземане, чийто размер подлежи на оспорване в настоящото съдебноадминистративно производство.

С оглед констатирания порок на съдебното решение, същото следва да бъде отменено и с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Благоевград, който следва да извърши следните процесуални действия:

1. Да приеме като доказателства по делото и предостави за запознаване на съответната съдебна химико-физична експертиза ежегодните протоколи за изпитване на водата от яз. "Студена", изготвени от БДУВЗБР-Благоевград.

2. Да назначи по делото съдебна физико- химична експертиза, която след запознаване с представените по делото доказателства / протоколи за изпитване, протоколи за хидробиологичен анализ, доклади, сертификати за контрол и др./ да отговори на поставените от " В и К" ООД- гр. Перник в молба от 27.03.2013 г. задачи /л. 147/ и да определи каква категория са водите от яз "Студена", ползвани за питейно-битови нужди за всяка една от процесните години - I категория или II категория.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение